Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Никога не съм бил по-щастлив

*Г.т на Ноа*

Не мога да повярвам. Как ще погледна Алекс в очите...Но Хейли беше права...ако разбере ще бъде съсипан из основи.
- Хейли...няма да му кажа...ще се опитам да не става на въпрос за Бритни.- тя ме погали нежно по бузата, а после ме целуна.- Е, кога ще е сватбата им?- попитах я и тя погледна към поканата.
- Ами...да видим....на 20 юли.- казва, когато отвори листа.
- Ще се постарая да не узнае.- усмихвам й се мило и момичето ми ми отговаря със същото.
- Ноа...честно казано от толкова купони и изненади искам просто да се приберем и да легнем на спалнята.- казва ми с отекчен поглед.
- Както кажеш мила.- явно й харесва да й викам така, защото ме дари с усмивка.- Да потегляме тогава.- казвам и натискам гаста на колата.

След известно време пътуване с кола, най-накрая пристигнахме пред дома на принцесата ми.
- Да влизаме.- подкани ме и аз да дойда с нея. Без да опорствам я последвах.Чувствах се като в дворец, когато влязох вътре.

В тази грамадна къща нямаше никой. Беше напълно празно и така.....самотно....

Уау! Пред нея беше паркирано ламбо:

- Ела към стаята ми.- не бях много сигурен къде точно се намира.
- Тук е като в лабиринт. Как не си се изгубила досега?- питам изненадан.
- Ами...свиква се. Хайде ела насам.- казва и ми посочва пътя към стаята й.

Тя също беше огромна! Какво толкова държи тук?! Ето я и нея:

От къде намират толкова много пари не знам....но едно е сигурно: рано или късно ще се изгубя тук.

- Е, харесва ли ти?- дали ми харесва?! Та аз стоях с отворена уста докато ме развеждаше, а тя ме пита дали ми е харесвало.
- Шегуваш ли се?! Това е....нямам думи! Нашата къща е по малка от стаята ти или по-скоро от басейна ви.- да, имаха басейн...
- Не е кой знае какво....а и...- леко се натъжава преди да довърши изречението- почти винаги е празна....А каква е ползата от голяма къща с всичко, което се сетиш, като си сам в нея?- не знам отговора на този въпрос...но мога да сменя темата на разговора.
- Хейли какво ще кажеш да отидем до мола....знам, че си изморена, но все пак...- дано това да я разведри. Така де...кое момиче не обича да ходи на шопинг...
- Ами...добре.- съгласява се с лека усмивка.
- Супер! Скачай в колата.- казвам и излизаме от огромния лабиринт, като се запътваме към скромната ми кола.

Най-сетне сме пред мола. Когато влязохме, аз вече си бях наумил какво ще правим вътре.
- Искаш ли да отидем до бижутерията и да си харесаш пръстен. Той ще е от мен. Винаги ще ти напомня за Ноа Флин.
- Съгласна!- казва и ме целува по бузата. Отправяме се към бижутерийния магазин. Не очаквах, че толкова време ще избира пръстен, но най накрая си хареса. Няма да казвам колко беше скъп и макар да поспорих малко със собственика да смали цената, най-накрая го купих. Помолих да го сложат в специялна кутийка. Хейли не спираше да ме моли да го види, но аз й отказвах. Накрая, когато стигнахме средата на мола, аз застанах на едно коляно пред нея, отворих кутийката с пръстена вътре и я попитах:
- Хейли Адамс ще бъдеш ли моя до края на дните ми?- не мога да опиша каква усмивка озари лицето й. Даже й се насълзиха очите...надявам се от радост...
- Да!- каза без да се замисли. Аз се изправих и я вдигнах на ръце, завъртях я във въздуха и после я целунах страстно. Всички около нас започнаха да ръкопляскат.
- Ти ме направи най-щастливият човек на земята.- казах и след това й сложих пръстена. Тя го огледа и отново ме целуна.

Отдавна се бях решил да й предложа брак. Но чаках подходящ момент. И трябваше да измисля всичко точно, за да го направя колкото се може по-специално за нея. И мисля, че идеята тя да си избере пръстена е добра. Много се радвам, че прие. Никога не съм бил така щастлив както сега...