Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Най-сетне...

Стои в операция вече около 2 часа. Побърквам се от чакане. Всяка изминала секунда ме убива вътрешно. Защо се бавят толкова....Ами ако има опастност да я загубя....завинаги....Както обикновено в главата ми минава само най-лошото....
   Не спирам да ходя напред-назад по белия празен коридор.

След още половин час от другата страна на вратата излиза лекар. Аз заставам пред него в очакване да ми съобщи новините.
- Операцията протече нормално...нямаше усложнения. Всичко е наред.
- А тя? Как е?- питам по-притеснен от всякога.
- Хейли ще се оправи. Няколко дни ще я наблюдаваме и после ще я изпишем. До тогава трябва да е напълно спокойна и да не се напряга излишно. А след като се прибере, поне месец трябва да лежи и да не се движи много.
- Благодаря ви...- казвам и го прегръщам от радост, че момичето ми е живо.
- Оказало се е, че това заплитане е предизвикано от силен удар в корема. В операционната видяхме синини по тялото й. Предполагам не е моя работа, но ще Ви помоля да се грижите повече за нея.
- Разбира се.- казвам и му се усмихвам.- А кога мога да я видя?
- Сега е в реанимация и се боя, че няма как в момента...Не е позволено да влизат външни хора там. Но можете да я видите утре, когато я преместим в болнична стая.- като го казва, аз само кимам. Няма да си тръгна до следващия ден. Все пак не затварят болниците, нали? Трябва да си намеря пейка да спя. Но как можех да се отнеса в сън, като знам колко мъки причиних на принцесата ми? Няма да си го простя. Никога...

На сутринта станах рано, както всяка сутрин, но този път много по-рано. Изобщо не спах спокойно. Не се и учудвам...Веднага тръгнах да търся вчерашния лекар. Лутах си се по коридорите...но така и не го намерих. Къде може да е? Оглеждах стаите през прозорчето на вратите. Но една стая *мисля, че беше на третия етаж* ми привлече вниманието. Но не видях хубаво човека, който лежеше на леглото. Беше момиче. В това бях сигурен. Ако беше моето момиче....лежи там....сама....чака да дойда да я посетя може би....Загледах се по-добре, когато някой си остави ръката на рамото ми. Аз рязко се обърнах. Това е той! Най-сетне е тук!
- Здравей.- поздравява ме.
- Здравейте. Може ли да видя Хейли вече...- питам го за пореден път.
- Ти май доста рано си дошъл, а?
- Аз не съм напускал сградата...
- Искаш да ми кажеш, че си преспал тук!- очевидно беше изненадан от постъпката ми.
- Мхм....Бих направил всичко за моята Хейли.
- Родителите й къде са? Тоест вашите родители.- казва сякаш не вярва в лъжата ми, че сме брат и сестра.
- В чужбина. Сега мога ли да я видя?- питам по-настоятелно, защото вече ме изнерви с тези въпроси. Исках само да я зърна...да й докосна меките ръце...да й погаля копринената коса...да вкуся пленителните й устни....
- Разбира се. Последвай ме.- казва и тръгвам след него. Нямах търпение....