Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Възможно ли е...

Когато се прибрах от разходката си с Ноа, все още не мога да повярвам, че ме целуна. Вече чувствата ми към него съвсем се объркаха. Дали наистина трябва да се съберем? Въобще възможно ли е да обичаш човек, с когото си се запознал само преди броени часове? Той е гангстер забога! Какво може да се очаква от него...
Докато лежа в леглото и зяпам тавана, чувам отваряне на вратата. Това трябва да е мама.
- Хейли, прибрах се!- чувам добрепознатия глас на майка ми.
- Добре, мамо.- провиквам се от стаята ми.
След като слизам, за да я посрещна, я виждам цялата натоварена с пълни до горе пазарски чанти.
- Дай да ти помогна.- казвам и взимам едната чанта от ръката й.
- Понякога се чудя какво ли бих правила без теб...- поглежда ме и ме дарява с мила усмивка.
Като й помогнах да подреди купените продукти по шкафовете, реших да изляза малко навън, за да си подредя мислите. Предупреждавам мама, че ще се разхождам и тръгвам.
Звъня на Бритни - най-добрата ми приятелка, защото трябва да споделя с някого за станалото, а тя е единственият човек на когото мога да разчитам.
Когато пристигнах на оговорената среща, аз й разказвам всичко.
- Нямам думи.- това е единственото нещо, което каза след разказаната случка.
- Мислиш ли, че е добра идея да стана гадже с Ноа Флин?
- Хейли, той е опасен.
- Знам, но сякаш с мен се държи различно... И мисля, че ме обича истински...
- По-важния въпрос е дали ТИ го обичаш.
- Аз....не съм много сигурна какво точно изпитвам към този човек. Не знам дали е любов, но в едно съм напълно убедена: има нещо в него, което не мога да опиша с думи.
- Тогава можеш да направиш само едно: да отидеш при него и да му кажеш какво чувстваш.
Беше права. Наистина трябва да се срещна с него. Поне само, за да го видя още веднъж.
- Мерси Бритни! Просто не знам как бих оцеляла, ако не си до мен. Ти си единствената, която може да ме разбере. Колкото и досадна да съм, ти пак ще бъдеш до мен.- казвам и я прегръщам силно.
- Просто ти дадох съвет какво да правиш. Това е.- казва и ми отвръща на прегръдката.
- Да не би да е малко!- и двете се засмиваме.- Сега ще трябва да тръгвам. Ще се чуем довечера, нали?
- Разбира се.- казва и се гушваме за последно.
- Чао.
- Чао. До довечера.- пращаме си въздушни целувки и се отдалечаваме една от друга.