Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Нарани ме...

Паркирах скъпата си кола пред дома на най-добрата ми приятелка. Къщата й е наистина огромна. Когато ме видя, Бритни се втурна към мен и ме запрегръща.
- Ти дойде!- каза и продължаваше да ме гушка.
- Разбира се! Нали ти обещах.- казвам и отвръщам на прегръдката й.
Когато влизаме вътре, виждам Ноа да говори с приятелите си. Аз се стрелвам към него и го прегръщам. Въобще не ми дреме, че хората ни гледат. Но явно на Ноа му пука, защото ме отблъсква по най-гадния начин, който можете да си представите. Очаквах всичко друго, но не и това.
- Ноа какво става?- питам, видимо учудена.
- Нищо! Остави ме!- това беше....нямам думи... Порази ме!
- Няма ли поне да ми обясниш?- казвам тихо.
- Не!- извиква ми и при тези думи нямаше какво друго да направя, освен да си тръгна.
Опитвам се да сдържа сълзите си.
Бритни ме вижда и усеща, че съм тъжна, колкото и да се опитвах да прикрия това.
- Всичко наред ли е?- пита ме, като се приближава.
- Не... Ноа ме отряза пред всички.
- Защо??- пита по-учудена и от мен.
- Не знам. Мисля, че трябва да се разделим...
- Не прибързваш ли? Все пак във всички връзки има такива неща. Според мен е по-добре да поговорите и да разбереш какъв е проблемът.- успокоява ме.
- Не иска да ми каже...- казвам и поглеждам към Ноа.
- Тогава искаш ли аз да говоря с него?
Бритни е готова на всичко за мен. Каква късметлийка съм да имам такава приятелка като нея.
- Не, няма нужда. Аз ще се оправя. Но все пак благодаря.- гушвам я и се запътвам към "гаджето ми".
- Ноа...
- Нали ти казах да се разкараш от тук!
- Няма да си тръгна докато не ми обясниш какъв е проблемът.- казвам решително.
- А, ако не искам?
- Няма такъв вариант.
Той скръства ръце пред гърдите си и се обръща с гръб към мен.

*Гледна точка на Ноа*

Разбрах, че не мога да я имам и, ако искам да е в безопастност, трябва да стоя далеч от нея. Не мога да я забърквам в моите каши. Не искам личният ми живот да повлияе на нея. Обичам я прекалено много. Не мога да й го причиня.
- Хейли мисля, че е най-добре да се разделим. Направихме грешка, като се събрахме. Съжалявам...- казвам го с равен тон, но отвътре сърцето ми се късаше. Не я гледах в очите, защото... ами просто не можех.
- Но...но...аз си мислех...и...и...ти ми каза...
- Няма значение какво мислиш или какво съм ти казал! Аз не те обичам и никога няма да те обичам! Разбери, че за нас няма бъдеще! Между нас вече няма нищо!
Реших, че е по-добре да ме намрази за винаги, отколкото да страда заради мен.

*Г.т. на Хейли*
Не мога да повярвам...
Усетих бавно стичащите се сълзи по бузите ми. Той дори не ме погледна.
Аз се запътих към изхода. Бритни ме видя.
- Хейли стой! Почакай, какво има!- провиква се, но аз се правя, че не я чувам и продължавам да вървя без да се обръщам назад...