Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Какво направих...

Тя се приближи към мен. Аз инстинктивно се отдръпнах назад.
- Сара...какво правиш....- опира ме в стената.
- Ноа...истината е, че съм тук заради теб.- прошепва ми го и в същия момент ме целува рязко. Не знам защо, но й отвърнах. Тя още ме привличаше. Заключи вратата. Вече знаех какво следва, но не я спрях...Защо?! Какво ми ставаше?! Трябваше да прекратя това....но не го направих. Тя продължи да ме целува и в следващия миг вече бяхме на леглото един върху друг...Започнах да я събличам и да оставям целувки и смучки по врата й. Тя издаде лек стон от удоволствие. Свалих й нощницата, а тя дънките ми. Метна ги на пода. Боксерките ми ги последваха. За момент се замислих защо се разделихме, когато някой се опита да влезе в стаята. Стреснахме се и двамата. Чухме глас. Аз по най-бързия начин се облякох. Сара направи същото. Отключих.
- Да?- казах като отворих. Видях един голям и едър човек...Беше гигант в сравнение с мен. Един доста висок гигант. Аз си вирнах главата нагоре, за да го погледна в очите. Държеше цветя.
- Сара тук ли е?- дори гласът му е мотантски.
-Ъ... да, ето я там.- казвам и посочвам леглото, на което се беше настанила.
- Ооо, бебо ти дойде!- вече се сетих защо я зарязах. Изневерваше ми с всеки. Ама това вече е минало....Аз не й се дразня...По-големит ми проблем в момента е Хейли...Какво й причиних. Защо и го причиних? Как можах...Какво щях да правя сега...
Излязох от стаята. Нямаше да ги гледам как се натискат на леглото, на което преди малко се случи най-голямата грешка в живота ми. Не спирах да се питам защо го направих....Как щях да погледна момичето ми в очите....Как изобщо допуснах това да се случи? Защо го допуснах...

Обещах на Хейли, че ще се върна, като се събуди. По пътя към четвъртия етаж думите на Сара отекнаха в главата ми "тук съм заради теб"....Как въобще е знаела, че съм в болницата....Дали това, което каза е истина....че е избягала, за да повика помощ...

Вече съм пред вратата на любимата ми принцеса. За мен няма друга и никога ама НИКОГА няма да има. Това си го повтарям в главата, за да си припомня кого наистина обичам.
Надниквам през прозорчето, за да видя дали е будна. Виждам, че се разсънва и влизам тихо при нея. Отивам до леглото й и я целувам по нослето. Тя ми се усмихва в знак, че не спи. Вече.
- Ноа....ти наистина си тук.- казва като си отваря бавно очите.
- Нали ти обещах.- трябва да й кажа истината. Не мога да я лъжа.- Ъъм....Хейли...- започва се...
- Да?
- Аз....такова....трябва да ти кажа нещо....
- Какво има? Всичко наред ли е?- надигна се леко на лакти и усетих, че се притесни. Спомних си, че лекарят каза да не я напрягам излишно...Как да й кажа: "Хей, да знаеш, че ти докато спеше аз ти изневерих с бившото ми гадже, което ме заряза и избяга в онзи ден..." Не звучи така, сякаш ще го понесе лесно.
Усещам, че гледам в една точка докато мисля...
- Ехо, Ноа?- Хейли размахва ръце пред лицето ми.
- А?- казвам и разтърсвам главата си.
- Нали щеше да ми казваш нещо...- подканва ме.
- Няма значение...не е толкова важно.- казвам и се почесвам по тила, като се надявам оправданието ми да свърши някаква работа.
- Беше доста напрегнат и изглеждаше така, сякаш новините не са добри...- как да отговоря на това...
Тъкмо се канех да кажа нещо, когато....

******
Здравейте хораа! Харесва ли ви главата? Какво мислите, че ще стане. Дали Ноа ще каже на Хейли какво е правил?    Знам, че вече ставам досадна, но ви моля да си кажете мнението. Все пак пиша за първи път и искам да знам как се справям. И съжалявам, ако не качвам много често глави, но просто съм много натоварена. Обичам ви!