Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Тя е само моя

*Г.т. на Ноа*

Бесен съм. Бесен съм на онова лигаво гейче, заради което Хейли ме заряза. Питате се от къде знам за него ли? Видях ги в бара, където отидох уж да се оттърся от моята любима. Видях ги как танцуват. Видях ги как се гледат. И ги видях как излизаха навън, ухилени до уши. Толкова ме беше яд, че щях да счупя чашата с водката, която държах. Реших да си тръгна. Нямаше смисъл да стоя още тук.
    Излизайки заварвам гейчето да удря шамар на Хейли. Кръвта ми кипва. Забелязвам, че момичето ми е само по гащи. Само като си помисля какво ли щеше да стане, ако не бях дошъл навреме. Е, почти навреме...
    Удрям жалкия нещастник в корема и той се свива. Това кроше е последвано от още няколко ритници и юмруци по лицето. Той едва се изправя. Целия беше обезобразен: лицето му беше подуто и синьо, от устата и носа му течеше кръв и май му счупих ръката. Получи си заслуженото. Удрям го в топките все едно му казвам "повече да не си я докоснал", загръщам Хейли с якето си и я качвам в колата ми.
   Цялата беше червена. Очите й бяха пидпухнали от плача. Причерня ми като я видях.
- Добре ли си?- беше първото, което казах, когато я настаних на седалката.
-.....мхм....- каза толкова тихо, че едвам я чух.- Защо го правиш? Мислех си, че ме мразиш.
- Аз не мога да те мразя, принцесо.- казвам и я придърпвам, за да й целуна челото. Тя се сгушва в мен.
- Искаш ли да те закарам до вас?- питам я нежно и загрижено, докато я милвам по копринената й коса. Явно й беше приятно, защото не ми отговори, а направо заспа. Не мога да мисля трезво, когато е близо до мен. Реших да я закарам у нас. Знам, знам беше лоша идея, но нали ви казах, не можех да мисля трезво.

    Когато пристигнахме, аз внимателно я свалих от колата. Качих я в моята стая и я сложих на леглото ми. Аз я завих нежно и заспах на пода до нея.
                     
                      ***

На сутринта аз се събудих първи. Пърото, което направих беше да приготвя закуска за Хейли. Зачаках я да стане. Много е сладка, докато спи. Можех да я гледам с часове...

*Г.т. на Хейли*

Събудих се със страшно главоболие. Почти нищо не си спомням от миналата вечер. Само знам, че като отворих очи не бях в нас. Къде се намирам?
- Добро утро, спяща красавице.- чувам познат глас. Ноа. Той е тук. Стои до мен със закуска.
- Къде съм?
- В нас.
- Защо? Чакай....по важно е какво стана снощи.
- Не си ли спомняш?- попита учудено той.
- Не. Само се сещам, че.заспах в колата ти. И....имаше едно момче, с което танцувах и после....- напрягам си главата, за да си спомня.
- Хапни вместо да се мъчиш- предлага ми. Аз кимам и поемам вкусотиите от ръцете му, които беше приготвил. Докато се храних, си спомних думите му преди да заспя:"не мога да те мразя". Когато свършвам с храната, го питам рязко:
- Изпитваш ли чувства към мен още?
Той въздъхва и ми хваща ръцете около моите.
- Разбира се, че да Хейли. Ти си момичето на живота ми. Никога няма да обичам друга така, както теб...- казва и си премества ръцете върху лицето ми. Топлинта му ми липсваше. И това негово докосване...
   Той притвори очи, аз също. И двамата потънахме в страстна целувка. Аз седнах в скута му и се увих около шията му. Той ме обгърна със силните си мускулести ръце. В този момент се чувствах защитена. Исках винаги да е така. Но един въпрос не ми илизаше от главата "Защо?". Защо ме заряза? Защо ми наговори тези неща?...
    Прокара език по долната ми устна, в знак да го пусна да ми завладее устата. Но аз не го направих. Вместо това се отлепих от него.
- Защо?- попитах.
- Какво "защо"?
- Защо ме заряза пред всички.
- Хейли исках да те защитя.....
- От какво?
- Няма значение...
- Напротив, има.- настоявам.- И то огромно.
- Исках да те предпазя от мен.
- Няма нужда, Ноа. Аз ти имам доверие.- поглеждам го в очите и му се усмихвам мило.
- Обичам те...
- И аз.- той отново ме придърпва към себе си. Този път позволих на езика му да изследва. Но той не беше единствения. Ръцете ми постоянно се движеха по гърба му и корема. Усещам члена му как се надървя и се опира в интимните ми части. Задълбочихме целувката, но телефонът му ни прекъсна, когато звънна...