*Гледна точка на Ноа*
Бях навън с приятелите си, когато видях позната фигура да минава покрай нас. Това е Хейли! Първоначално не ме забелязва, но когато я докосвам нежно по рамото, тя се обръща и ми се усмихва, видимо доволна, че ме е видяла.
- Ноа! Тъкмо щях да ти звъня. Може ли да поговорим?
- Да, разбира се! Какво има? Случило ли се е нещо?- попитах леко разтревожен.
- Не, няма нищо, спокойно. Просто искам да говоря с теб. Насаме.- казва, след като вижда, че моите хора ни гледат учудено.
- Добре.- казвам и се отдалечаваме. Аз давам знак на момчетата да изчакат малко.
Когато сме се отдалечили достатъчно, тя се обръща с лице към мен и ме поглежда в очите.
- Ноа...искам да си изясним нещата между нас. Харесвам те и то много, но...- тя спря да говори сякаш не беше сигурна дали иска да довърши започнатото изречение.
- Но?- подканвам я.
- Но ме е страх, че ще ме нараниш.
- Хейли, никога не бих те наранил.- убеждавам я.
- Не знам дали това е, което искам, Ноа...
Аз вдигам брадичката й, за да ме погледне в очите.
- Не искам да те принуждавам да станеш моето момиче и не искам да се чувстваш несигурна и да се срамуваш от мен. Искам просто да си щастлива.- усмихвам й се нежно и я целувам по челото.
- Ноа...- приближава се и челата ни се допират.- аз съм щастлива, когато съм с теб. Ти ме правиш щастлива. Във всеки един момент аз мисля за теб. Не искам това чувство да ме напуска. Не знам как и защо се влюбих в теб, но ето, че стана. Обичам те и това е всичко.- тя притваря очи и ме целува с нейните меки като кадифе устни. Аз отвръщам на целувката. Беше доста дълга. След около 2 мин. се отделяме един от друг. Мамка му! Защо това момиче така е завладяло ума ми? Защо изглежда толкова невинна и нежна? Защо горя от желание да я защитавам от всичко и всички, които се опитат да я наранят.
- Ти си момичето на мечтите ми.- казвам й задъхано. Тя ми се усмихва нежно и се надига на пръсти, за да ми целуне носа.
- Радвам се, че вече официално сме заедно. Сега вече мога да си ходя.- казва и ме гушва за "чао". Аз й отвръщам на прегръдката и си завирам лицето в копринено-русата й коса.
- Чао.- казвам й, когато вече се нагушкахме. Кого заблуждавам! Никога няма да й се наситя достатъчно.
- Чао и на теб.- казва и ми праща въздушна целувка.*********
Здравейте! Моля ви оставете по един коментар, за да знам дали ви харесва. За първи път пиша тук и не знам как се справям и дали да продължа историята.😍😍😘❤
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]
Любовные романы#3 in romance-04.02.2018 #4 in rommance-02.02.2018 #5 in romance-27.01.2018 Невъзможна любов... Защо да е невъзможна? Толкова ли е трудно за една 17-годишна бяла девственица и един 18-годишен гангстер и престъпник да бъдат двойка? Казвате си:...