Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Спасители

Нищо не си спомням. Само знам, че като се събудих бях с главата надолу. Къде бях??
- Хейли виж, гаджето ти най-сетне се събуди.- чувам отвратително познатия глас на Хектор.
- НОА НЕЕ!!- любимата ми казва и в следващия миг усещам пронизваща болка в корема. Аз се изкашлям и от устата ми се стече топла кръв. Виждам, че Хейли плаче. Аз се сдържам да не направя същото. Но не от болка....а от съжаление, че допусаснах да я отвлекат.
- Как я откри...- едва го изричам, когато втори удар ми причини неописуема болка. Опитвам се да не припадна. Главата ми се замая.
От полузатворените ми очи виждам, че Хектор я завързва за стената и започва да я съблича.
- Не! Моля те недей! Не отново!- чувам как тя крещи. Този нещастник я е изнасилил. Имаше синини по цялото тяло.
- ХЕКТООР! ВЕДНАГА Я ПУСНИ!- дера се, за да се опитам да го спра да направи това противно нещо....но без успех. Опитвам се да се измъкна и да я спася. Набирам се и захапвам въжето, на което бях увиснал. Разкъсвам го със зъби. Скачам и удрям с всичката сила, която ми беше останала, лицето на Хектор. Той пада.
- Не го очакваше, а?- казвам му доволно като се клатушкам. Последваха го още няколко ритници в корема. Помогнах на Хейли да се изправи. В следващия момент чух рязко отваряне на вратата. Алекс... Беше Алекс. Аз го гледам с уморен и измъчен поглед. Той видя, че съм пребил изназилвача на Хейли до смърт. Още някои от приятелите му се появяват. Толкова се радвам, че дойдоха. В следващия миг цяла тълпа от хората на Хектор ни заобиколи. Видях как Алекс ги напада. Чувам, че казва нещо на Бритни и тя тръгва към вратата. Когато с Хейли се съвзехме от станалото преди малко, се спуснахме да помагаме на спасителя ни. Той се люлееше от крушетата на враговете ни, но като ни видя сякаш се стегна и заедно започнахме да налагаме съперниците ни. Хората, които Алекс беше довел също се включиха в ожесточения бой. След като натрихме носовете на тези идиоти, дойде полицията. Аз си отдъхнах. Явно Бритни ги е извикала. Арестуваха нападателите. Хейли едвам се крепеше на двата си крака. Полицаите започнаха да пренасят ранените на носилки. Включително и нас с Хейли и Алекс. Други пък носеха трупове в човали. Лекарите настояха да останем в болница, докато се възтановим напълно. Аз откзах. Бях свикнал да ме налагат. Не ми е нужно да лежа на легло, както и Алекс. За Хейли настоявах да я приемат в болница, но тя твърдеше, че е добре. Реших точно сега да не спорим , затова се съгласих да я приберат в дома й. Най-накрая всичко свърши...