Пътят към сърцето ти

Prologue

Понякога само болката ти показва колко си силен.

Това си повтаряше осемнайсет годишната Мадисън, от деня, в който изгуби част от себе си. Денят, в който спря да вижда смисъл от това да е щастлива. Денят, в който животът й напомни колко жесток може да бъде.

Денят, в който баща й почина.

От този ден, нещо в нея се прекърши. Спря да вижда красотата на света, в който живее - ранното пеене на птиците, ароматът на току-що приготвено кафе, начина, по който летния бриз подухваше и разхлаждаше кожата й... Не. Тя спря да забелязва всичко това. Светът около нея беше сив. Но тя умело прикриваше всички свои чувства зад сарказъм и фалшива усмивка. И за щастие, никой не забелязваше, че нещо с нея не е наред.

Никой, освен него. Деймън Смит.

Отраснал в богато семейство, Деймън беше пълната противоположност на Мадисън. Той имаше перфектен живот, или поне всички така си мислеха. Истината беше, че той беше доста самотен, макар и да не го показваше. Трудно разкриваше истинското си аз пред хората, защото не знаеше кой беше с него заради същността му, и кой само заради парите му. С една дума, и двамата не се доверяваха лесно на другите.

Или поне това беше така, докато съдбите им не се преплетоха те не се срещнаха. Но с различията в характерите си, дали ще могат да се търпят един друг?

А може би, само може би, в техния случай поговорката: Противоположностите се привличат, беше вярна.

И може би, само може би, двамата щяха да научат другия на едно изпепеляващо, омагьосващо и отдавна забравено чувство.

Любовта.