Пътят към сърцето ти

Chapter 23

Вече се намирахме в лифта, който ни изкачваше нагоре към върха на една от планините. София нетърпеливо потропваше с пръсти от дясната ми страна, а Деймън, седящ вляво от мен, се беше вгледал в гледката под нас. Аз хапех устната си и стисках щеките си за ски, опитвайки се да подтисна страха си. Никога досега не бях карала ски и бях доста напрегната, за разлика от Софи, която изглежда беше карала преди и се вълнуваше. Деймън не показваше никаква емоция, просто стоеше там и мълчеше, сякаш го бях принудила да дойде с нас. Беше прекалено близо до мен, което ме правеше нервна и караше сърцето ми да препуска като лудо.

Лифтът спря и те двамата слязоха, а аз вдишах дълбоко и ги последвах. София се спусна първа и честно казано, беше доста добра в това. Аз я наблюдавах през цялото време, страхувайки се да не падне или да не се блъсне в нещо, но тя не го направи. Към нея дойдоха още две деца - момче и момиче, привидно на неината възраст, които й казаха нещо, а тя се усмихна, направи им знак да изчакат и се качи обратно при мен.

- Мад, това са приятели от класа ми. Те са тук с родителите си и ме питаха дали може да дойда с тях в детското отделение за каране на ски. Може ли? - попита сладко и вдигна глава към мен.

- Не, Соф, трябва да останеш тук. Освен това, не мога да те пусна сама.

- Мооля те, Мад! Ето там е, - тя посочи детската част, където се пързаляха много деца, - ще можеш да ме виждаш. - погледна ме умолително, с погледа, с който знаеше, че не мога да й откажа. Извъртях очи и въздъхнах.

- Добре, отивай. - предадох се, а тя заподскача весело нагоре-надолу. - Но се пази, и да знаеш, че ще те наблюдавам. - предупредих я, размахвайки показалеца си, а тя кимна и уви ръце около мен.

- Благодаря, Мад. - усмихна се, а сърцето ми се стопли. Работех като нейна бавачка само от два месеца и вече започвах да я обичам като собствена малка сестричка.

Тя се затича щастлива към приятелите си, и те се отправиха по-надолу към детската пързалка. Взирах се усмихната в нея за няколко минути, докато някой не прочисти гърлото си зад мен. Обърнах се и видях Деймън, който не знаех, че все още е зад мен. Усетих бузите ми да пламват, въпреки студеното време, и това беше защото току-що доброволно се бях съгласила да остана сама с Деймън. Вгледах се в съвършеното му лице. Бузите му бяха почервенели от студа, а не можех да видя косата му, тъй като беше скрита под шапка. Как ми се искаше да прокарвам пръсти през нея...