Вече се намирахме в лифта, който ни изкачваше нагоре към върха на една от планините. София нетърпеливо потропваше с пръсти от дясната ми страна, а Деймън, седящ вляво от мен, се беше вгледал в гледката под нас. Аз хапех устната си и стисках щеките си за ски, опитвайки се да подтисна страха си. Никога досега не бях карала ски и бях доста напрегната, за разлика от Софи, която изглежда беше карала преди и се вълнуваше. Деймън не показваше никаква емоция, просто стоеше там и мълчеше, сякаш го бях принудила да дойде с нас. Беше прекалено близо до мен, което ме правеше нервна и караше сърцето ми да препуска като лудо.
Лифтът спря и те двамата слязоха, а аз вдишах дълбоко и ги последвах. София се спусна първа и честно казано, беше доста добра в това. Аз я наблюдавах през цялото време, страхувайки се да не падне или да не се блъсне в нещо, но тя не го направи. Към нея дойдоха още две деца - момче и момиче, привидно на неината възраст, които й казаха нещо, а тя се усмихна, направи им знак да изчакат и се качи обратно при мен.
- Мад, това са приятели от класа ми. Те са тук с родителите си и ме питаха дали може да дойда с тях в детското отделение за каране на ски. Може ли? - попита сладко и вдигна глава към мен.
- Не, Соф, трябва да останеш тук. Освен това, не мога да те пусна сама.
- Мооля те, Мад! Ето там е, - тя посочи детската част, където се пързаляха много деца, - ще можеш да ме виждаш. - погледна ме умолително, с погледа, с който знаеше, че не мога да й откажа. Извъртях очи и въздъхнах.
- Добре, отивай. - предадох се, а тя заподскача весело нагоре-надолу. - Но се пази, и да знаеш, че ще те наблюдавам. - предупредих я, размахвайки показалеца си, а тя кимна и уви ръце около мен.
- Благодаря, Мад. - усмихна се, а сърцето ми се стопли. Работех като нейна бавачка само от два месеца и вече започвах да я обичам като собствена малка сестричка.
Тя се затича щастлива към приятелите си, и те се отправиха по-надолу към детската пързалка. Взирах се усмихната в нея за няколко минути, докато някой не прочисти гърлото си зад мен. Обърнах се и видях Деймън, който не знаех, че все още е зад мен. Усетих бузите ми да пламват, въпреки студеното време, и това беше защото току-що доброволно се бях съгласила да остана сама с Деймън. Вгледах се в съвършеното му лице. Бузите му бяха почервенели от студа, а не можех да видя косата му, тъй като беше скрита под шапка. Как ми се искаше да прокарвам пръсти през нея...
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...