- Хайде, давай, Соф! Ти можеш! - нахъсвах София, докато тя длибрираше с баскетболната топка, а после спря на едно място, съсредоточавайки вниманието си върху коша. Тя се засили и хвърли топката към него, но дори беше близо до вкарването на кош. Софи въздъхна.
- Твой ред е - заяви, подавайки ми топката. Аз й се усмихнах, отправяйки се към полето. Започнах да длибрирам, леко подтичквайки, за да мога да достигна темпото на топката. Щом се намирах на няколко крачки от коша, хванах топката в ръце, поех си дълбоко въздух и стрелях.
Топката обиколи няколко пъти обръча, преди да влезе вътре. Хванах топката и се обърнах към София.
- Как си толкова добра в това? - скръсти ръце пред гърдите си и се направи на сърдита. Засмях се леко и понечих да отговоря, когато се чу отваряне на врата и очите ми се насочиха към Деймън, влизащ в задния двор. Очите му се стрелнаха към мен почти моментално, но той бързо извърна поглед.
- Хей! - усмихна се Соф, гледайки към брат си. Той я погледна и й се усмихна едвам-едвам. - Аз и Мад играем на баскетбол. Тя ме води вече с пет на нула. - извъртя очи, а аз сдържах смеха си. - Искаш ли да се включиш и да ми помогнеш да я бием? - попита го. Очите му се смекчиха за момент, но щом отново се приземиха върху мен, си върнаха обичайната студенина.
- Е? - вдигна вежди София.
- Съжалявам, мисля да пропусна. - каза Деймън, без да откъсва очи от мен. - Може би някой друг път. - с тези думи, той отвори вратата на задния двор и влезе вътре. Свих вежди объркано.
Защо се държа по този начин?!
И не, нямам предвид това, че отказа да играе със сестра си, ами начина, по който се отнасяше с мен от вчера. Грубо и студено. И то много повече от друг път. А и съм почти сигурна, че ако аз не бях с тях, той с удоволствие би поиграл малко със Софи. Но нещо му стана вчера от момента, в който си тръгнахме от училище. И беше повече от очевидно, че ме избягваше. Е, не знам какво, по дяволите съм направила, но поне сега чувсвото на гняв беше взаимно.
Алармата на телефона ми иззвъня и видях, че вече беше седем и половина. Щях да сложа Софи да си легне с един час по-рано днес, за да мога да се оправя за срещата с Ейдън. Въздъхнах.
Няма да лъжа, бях нервна.
Не толкова нервна, колкото предния път. Но все пак нервна.
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...