Пътят към сърцето ти

Chapter 1

Случваше се отново.

Дишах тежко и малки капчици пот се спускаха по челото ми, докато препусках като полудяла из училищните коридори. Днес беше вторник, което означаваше, че първият ни час беше химия с госпожа Стивънс и аз се мъчех да не закъснея. Отново.

Да, точно така. Отново. От години съм все така разсеяна и губя представата си за време и място. А и мразех да ходя на училище. А още повече мразех тази вещица, която наричах моя учителка и класна ръководителка. Тя изобщо не си поплюваше, щом ставаше въпрос за наказания.

Преди да вляза в кабинета при класа ми, си поех дълбоко въздух, вързах кестенявата си коса на опашка и попих потта си. След това безшумно отворих вратата и щом видях познатата гледка на Стивънс в гръб, пишеща нещо към дъската, бързо се промъкнах към предпоследния чин, където Рейчъл - моята най-добра приятелка, вече ми махаше да дойда. Щом оставих раницата си на пода до чина ми, си отдъхнах. Може би този път щеше да ми се размине.

- Мадисън Уелингтън. - само един човек произнасяше по такъв начин името ми. Рязко се обърнах и погледа ми мигновено попадна на възрастната жена, която се взираше в мен с леден поглед над очилата си. О, по дяволите. Загазила съм.

- Закъсня с девет минути и тридесет и четири секунди. - заяви, а аз настръхнах. Брояла е.

- Мисля, че знаеш какво следва. - подсмихна се самодоволно, докато ми посочваше вратата. - В кабинета на директора. Сега. - изръмжа, връщайки си студеното изражение. Не е за вярване колко бързо тази жена може да си мени настроенията.

Изпуфтях, взех си раницата и си тръгнах толкова бързо, колкото бях дошла. След това закрачих по коридора, забила погледа си в телефона. Бях получила съобщение от Рейчъл.

Р: Хей, защо закъсня? Пак ли си била... знаеш къде? Разкажи ми как е минало след като се върнеш от директора.

Въздъхнах силно, след като прочетох второто изречение. Рейчъл ме познаваше по-добре от всеки друг. Тъкмо щях да отговоря, когато се сблъсках със... стената?! Не, нямаше как това да е стена, защото усетих нечии ръце да се увиват около кръста ми. Погледнах нагоре и зелените ми очи се срещнаха с неговите сини. Дръзко пуснах погледа си по цялото му лице и тяло. Не го бях виждала преди в това училище. Кожата му имаше лек загар; скулите, и въобще цялото му лице бяха изострени и добре очертани; косите му бяха в най-светлия нюанс на кестенявото. Всъщност, бяха направо руси. А за краткия момент, в които телата ни се сблъскаха, усетих стегнатото му тяло и мускулестите му ръце.