- Какво искаш за закуска, Рейч? - обърнах се към приятелката си, докато слизахме надолу по стълбите към кухнята. Тя повдигна рамене.
- Нищо. Не съм гладна. - отвърна сухо, а аз свих вежди. Знаех, че всъщност беше гладна. Не беше яла от вчера.
- Няма да стане, Рейч. Ще ядеш, дори и малко. Няма да е добре за детето, а аз искам здрав и силен племенник. - пошегувах се, но тя си остана сериозна. - Анна, би ли ни направила палачинки? - попитах я, след като седнахме на столовете до барплота. Тя се усмихна и кимна.
След вчера, въпреки утешителните разговори, които бях провела с нея, Рейчъл си остана тъжна. Дори гледането на любимия ни сериал - Приятели, не я накара да се усмихне. Болеше ме да я гледам такава, но трябваше да бъда силна, за нея. Беше ми малко трудно да й обръщам внимание и да се грижа за София в същото време, но все пак се справях. Родителите на приятелката ми приеха добре новината за бременността й, но не се очудих - те са разбрани хора, които биха дали всичко за дъщеря си. Позволиха й да остане тук за вечерта.
Докато Анна правеше сместа за палачинките, аз се заех да приготвям обяда на София. Сякаш с Анна имахме мълчалив договор тя да прави закуската за Софи, а аз - обяда. След като закусихме и аз оправих Соф за училище, аз и Рейчъл се качихме в колата й, оставяйки Деймън да пътува сам.
***
Звънецът за края на часа огласи училищната сграда, а аз въздъхнах облекчено и набързо събрах учебниците си по математика.
По най-бързия начин се насочих към вратата, но точно тогава бях спряна от гласа на господин Фриймън - учителя ни по математика.- Мадисън, би ли дошла за момент? - бързо се спрях на място и се завъртях към възрастния ни учител, който седеше зад бюрото си. Намръщих се, щом видях кой стоеше срещу него. Деймън. Опитах се да не поглеждам към него и тръгнах към господин Фриймън.
- Да, господин Фриймън? - сложих възможно най-фалшивата усмивка на лицето си.
- Забелязал съм, че напоследък успеха ти по предмета ми спада. - той ме погледна над очилата си със смразяващите си, сини очи.
О, не. Само не това.
Той отвори едно чекмедже под бюрото си, извади бял лист и го тикна в ръцете ми. Огледах го. Беше тест. Или по-точно теста, който бяхме правили преди седмица. Обърнах го бързо от другата страна и прехапах устната си, щом видях оценката си.
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...