Тананиках си песни заедно с One Direction от диска ми, който бях пуснала в колата на Деймън. Той не беше много съгласен с тази идея, но го игнорирах. София беше при баба си отново, и ние решихме да използваме момента, като казахме на Анна, че той ще ме закара при майка ми, и после ще отиде на гости с преспиване у приятел. Да, знам, беше ужасно, че лъжем така, но нямахме избор, освен ако не искахме всички да научат.
В момента с него пътувахме нанякъде, нямах идея накъде, защото той не искаше да ми каже, тъй като било 'изненада'. По радиото започна 'Perfect', една от любимите ми песни на One Direction, а аз запях силно заедно с момчетата.
- I might never be your knight in shining armor
I might never be the one you take home to mother
And I might never be the one who brings you flowers
But I can be the one, be the one ton---- Спри Мади, моля те, просто спри! - прекъсна ме Деймън, като отклони погледа си от пътя за малко, за да ме погледне умолително.
- Само ако ми кажеш къде отиваме. - заинатих се аз, скръствайки ръце пред гърдите си. Той изцъка с език и поклати глава.
- Мади, знаеш значението на думата 'изненада', нали?
- Е, добре тогава. - ухилих се, прочиствайки гърлото си. - But if you like causing trouble up in hotel rooms
And if you like having secret little rendezvous
If you like to do the things that we shouldn't do
Baby---- Пристигнахме! - възкликна той, спирайки колата и въздъхна в облекчене. - Благодаря ти, Боже! - той погледна нагоре с благодарствено изражение на лицето си.
- Хей, не пея толкова зле! - намусих се, а той се засмя и целуна бузата ми, преди да излезе от колата.
- Както кажеш, Мади. - той дойде от моята страна на вратата и ми помогна да сляза. Изненадах се приятно от учтивостта му, тъй като никога преди не ми е помагал да сляза, но точно тогава, той сложи ръцете си върху очите ми, при което изпищях.
- Спокойно, Мади, просто не искам да гледаш, докато не достигнем до.. изненадата. - заяви и ме поведе напред, без да сваля ръце от очите ми.
Ходим вече от десет минути, а аз се чувствах напълно сляпа и не знех още колко щях да изтърпя да не виждам нищо около себе си. И тъкмо, когато щях да помоля Деймън да зареже това нещо с изненадата, той спря на едно място и махна ръцете си от очите ми.
Отне ми няколко секунди, за да се приспособя с дневната светлина, но после го видях и ахнах. Пред нас беше една голяма къща, а ние се намирахме насред природата, напълно сами. Огледах се наоколо: пред къщата имаше малка, бистра река, и навсякъде беше пълно с дървета. Самата къща беше в бежов цвят и беше на два етажа. От голямата тераса висяха окачени красиви саксийни цветя.
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...