Пътят към сърцето ти

Chapter 26

На сутринта не се събудих от алармата ми, както обикновено, ами от вкусния аромат, който се носеше около мен. Първоначално си помислих, че Анна отново се е развихрила в кухнята, но след това се досетих, че не се намирах в имението. Все още със затворени очи, протегнах ръката си, за да прегърна Деймън, но не го усетих до мен. Отворих очи, само за да намеря мястото му до мен празно. Недоволна, се изправих от леглото и влязох в банята.

След петнайсетина минути вече слизах надолу по стълбите, следвайки прекрасната миризма. Влязох в кухнята и останах изненадана да видя Деймън, който се беше надвесил над котлона и бъркаше нещо в тигана. Беше токолва съсредоточен в това, което правеше, че дори не ме забеляза. Взрях се в гърба му, и начина, по който мускулите му се мърдаха с всяко негово движение.

О. Боже. Мой.

Дори и да съм го виждала така толкова много пъти, не можех да спра да се взирам в него. Осъзнах каква късметлийка съм, че да имам такова прекрасно момче за себе си.

- Хей, Мади - поздрави ме, без да се обръща към мен. Е, явно не съм била чак толкова тиха.

- Добро утро. Какво приготвяш? Мирише много вкусно. - усмихнах се, отивайки към него до котлона.

- В момента правя яйца с бекон, но има и палачинки ето там - той посочи една чиния пълна с палачинки на масата. Усетих как стомаха ми изкъркори и се запътих натам.

- Не знаех, че можеш да готвиш - отбелязах, докато слагах две палачинки в чинията си. Пресегнах се и взех малко сироп, с който ги полях.

- Е, да кажем, че ми се налагаше да го правя, когато бях във военното училище. - изтърси той бързо, а аз се ококорих, докато си наливах кафе.

- Бил си във военно училище? - възкликнах учудена. Досега не ми беше споменавал нещо подобно. Видях как се напрегна над котлона, докато го изключваше и слагаше яйцата в чиния.

- Да, ъм, не обичам да говоря много за това. - промърмори, докато оставяше чинията пред мен.

- Също така, направих палачинките за себе си. Ти можеш да ядеш яйцата. - добави, подсмихвайки се самодоволно. Извъртях очи и размених чиниите ни. Имаше късмет, че яйцата с бекон ми бяха любимата закуска.

- Не сменяй темата, Деймън. - притиснах го аз. - Ти знаеш всичко за мен, дори и цялата история с баща ми. Защо не искаш да ми разкажеш за военното училище? Оттам ли идват проблемите ти с родителите ти? - полюбопитствах, слагайки лента бекон в устата си. Видях как физиономията му се измени в гневна за секунда, но той бързо я прикри.