Какво правеше той тук?
Той също ме видя и естествено, се насочи към мен. Несъзнателно се намръщих. Той пък от своя страна, ми се усмихна самодоволно.
- Какво правиш тук? - попитах го вместо поздрав, скръствайки ръце пред гърдите си. Ако имаше още едно нещо, което да съсипе вечерта ми, то непременно трябваше да се появи.
- Щях да попитам същото и теб. Не трябва ли да си... с гаджето си?! - подсмихна се, сякаш знаеше какво се беше случило. Опитах се да не обръщам внимание на това, че той нарече Ейдън мое гадже. Все още не бях съвсем сигурна какви сме.
- Ами ти? Не трябва ли да си с твоето гадже? - погледнах го враждебно. Деймън се засмя, а аз се опитвах да не поглеждам към трапчинките му или към искрящо белите му зъби. Намръщих се още повече.
- Гадже? И би ли ми я представила, моля те, защото изглежда не я познавам? - свих вежди объркано. Сега преструваше ли се или какво? И къде отиде сърдития Деймън от по-рано днес?
- О, я стига! Не се прави! - троснах му се. - Личи си от километри, че с Клоуи сте двойка! Защо иначе ще се целувате като невидели на всеки ъгъл?! - той продължаваше да ми се усмихва. Развеселение се четеше в очите му.
- Значи според теб, щом момче и момиче се целуват, те непременно са гаджета, хм? Е, ще те разочаровам, но това не е така. И не, с Клоуи не ходим, просто понякога се... забавляваме заедно. - обясни с шеговит тон. Направих гримаса на отвращение, щом се сетих какво имаше предвид под думата 'забавление'.
- Както и да е, къде е Ейдън? Нали имахте среща или съм чул грешно? Защото не мисля, че би отишла сама в ресторант като този, освен ако не си бабка с двайсет котки. - подигра се и се засмя на тъпата си шега. Аз си останах сериозна.
- Все още е вътре. - излъгах, надявайки се да го подразня. - Аз излязох навън, за да си взема глътка въздух. - Деймън повдигна вежди развеселено, преди да се засмее:
- О, така ли? Защото съм почти сигурен, че го видях да си тръгва сам оттук преди десетина минути. - леко се ококорих. Няма как да е видял това, освен, ако не е стоял тук. Всъщност от колко време колата му е била там?
- Ти да не си ни следил? - възкликнах, а той се усмихна още повече, което го издаде. По дяволите! Копеле!
- Е, не през цялото време. - сви рамене, все едно не беше нищо особено. - Просто минавах оттук преди половин час и видях този сив Range Rover. Сетих се, че само един човек може да има толкова изстрадала кола. Общо взето събрах две и две и исках да видя дали този мухльо ще те изостави, както и стана. - с всяка следваща негова дума, исках все повече да откъсна така или иначе празната му глава от врата му.
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...