Пътят към сърцето ти

Chapter 21

Събудих се от пискливия звук, който отекна в главата ми и ме накара да се почувствам сякаш някой ме удря с чук. Простенах в недоволство и се надигнах да го изключа, но нещо ме спря. Поправка. Някой.

Сърдечния ми ритъм се ускори и пеперуди запърхаха в стомаха ми, щом видях прекрасното спящо момче до мен. Деймън ме беше обвил с ръцете си и буквално беше легнал върху мен, заради което едва дишах, но се търпеше. Всичко в името на това да стоя и да се взирам в прекрасното му лице още часове наред.

За съжаление обаче, пискливия уред за мъчения събуди и него, и той надигна глава и го спря, все още държейки ме. Не изглеждаше много изненадан от присъствието ми в леглото му. Той седна на леглото и потърка очите си, а аз не можех да не се насладя на гледката на сънения Деймън. Косата му беше рошава, но все още беше по-перфектна от тази на всяко едно момче, което познавам. Бузите ми придобиха цвят на домат, щом забелязах, че беше без тениска. Без тениска.

Добре, Мад, без точене на лиги.

Макар и да съм го виждала така няколко пъти, изумлението ми от това колко перфектно изглеждаше тялото му си оставаше. Личеше си, че тренираше усилено, а гладката му карамелена кожа ме накара да се зачудя как все още не е станал модел на корицата на някое списание. Той ми даде крива усмивка, типична за момчетата, а аз едва не се разтопих от това му действие.

- Добро утро, Мади. - каза с толкова секси дрезгав глас, че ми идеше да припадна.

Сериозно. Това момче има ли някакви лоши страни?

Изпелтечих нещо в отговор, което приличаше на 'Да, и на теб', но не ме винете. Повече от трудно е да запазиш самоконтрол около него. Изправих се и изсъсках, щом тъпата болка в главата ми се върна. Започнах да масажирам слепоочията си, но не помогна.

- Главата ли те боли? - попита Деймън, докато отиваше към банята, а аз се взирах като хипнотизирана в голия му гръб.

Не. Той въобще няма ефект върху мен.

- 'Боли' е меко казано. По-скоро имам чувството, че влак е минавал през нея цяла нощ. - промърморих сънливо.

- Е, след това, което се случи снощи, е нормално. - засмя се, преди да влезе в банята. Изведнъж силата в краката ми се завърна и аз отскочих от леглото и притичах до вратата на банята.