Пътят към сърцето ти

Chapter 8

Не можех да повярвам какво правя.

Тананиках си 'Closer', докато с помощта на маша къдрех косата си на перфектни букли.

Щях да ходя на партито с Ейдън.

Не, че имах друг избор, и то благодарение на Рейчъл. Не ме разбирайте погрешно - искам да отида с Ейдън, но ако това означава да съм по-нервна отвсякога и да изпускам най-различни предмети от притеснение, по-добре да съм пас.

Преди малко сложих София да си легне и се обадих на Касандра да й поискам разрешение да отсъствам за вечерта, а тя каза, че няма проблем. Ще ми се да ми беше отказала.

Изключих машата и погледнах завършената ми визия. Да, определено изглеждах... различно от обикновено. Защото обикновено не носех грим, обикновено не ходех с пусната коса и обикновено не обличах рокли.

Да, точно така. Рокля. Рокля, която Рейчъл ми беше подарила за шестнайстия рожден ден и която никога досега не бях обличала, защото нямах къде да я нося. Но днес реших, че поводът е подходящ. Тя беше червена, стигаща до половината на бедрата ми, леко разкроена и с гол гръб. На кръста беше сложена една малка червена панделка. Деколтето й беше малко по-дълбоко и това ме притесняваше, но нищо не се виждаше. На краката си бях обула черни токчета, на които едва ходех. Бяха страшно неудобни!

Изведнъж чух как на вратата се звънна. Сигурно беше Ейдън. Огледах се за последно, преди да взема черния си клъч и да се запътя надолу. Щом пристигнах в антрето обаче, видях Деймън, който тъкмо беше отворил вратата и гледаше стоящия отвън Ейдън в объркване. Усмихнах се нервно.

- Х-хей. - помахах и двамата погледнаха към мен. Очите на Деймън потъмняха, а Ейдън се усмихна широко.

- Красива си. - Ейдън ми направи комплимент, а аз се изчервих и му благодарих.

- Някой ще ми обясни ли какво, по дяволите, става тук? - обади се Деймън зад нас. Обърнах се към него и забелязах, че и той се беше нагласил. Не беше прекалено, но косата му беше по-оправена от обикновено и беше облякъл кожено яке върху бялата си тениска. Мамка му, изглеждаше добре. Отворих устата си да отговоря, но Ейдън ме изпревари:

- Ще закарам Мад на партито. Проблем ли има? - Деймън се подсмихна:

- О, на партито на Бред ли ще ходите? Каква случайност, аз тъкмо се бях запътил натам. Мога да ви откарам, ако искате? - леко се учудих от учтивостта на Деймън, обикновено беше всичко друго, но не и услужлив.