Пътят към сърцето ти

Chapter 12

Damon

Събудих се сравнително рано - към девет часа сутринта. И естествено, първата мисъл, която дойде в главата ми, беше за нея.

Мади.

Все още се чувствах развеселен от вчера. Всъщност, противно на очакванията ми, ние двамата успяхме да прекараме време заедно, без да се претрепем един друг като обезумели животни. И всъщност, времето, прекарано с нея, ми хареса. Хареса ми.

И точно поради тази причина реших, че първото нещо, което трябваше да направя, е да отида до стаята й и да я поздравя за добро утро. Точно както и направих.

Изправих се от леглото си и се насочих към вратата ми, отключвайки я. После провървях разстоянието между моята и нейната стая и спрях точно една крачка пред вратата й. Почуках леко, а после и по-силно, но не ми отвори. Реших да вляза, надявайки се, че не е заспала. Влязох през вратата само, за да намеря стаята й празна. После се заслушах и чух, че се чуваше звук от шуртене на вода от банята. Вероятно се къпеше. Завъртях се на пети, отказвайки се от идеята си, но тогава любопитство ми настоя и се обърнах с лице към стаята й.

Никога преди не бях влизал тук.

Надявах се да няма нищо против да поразгледам наоколо. Както и направих. Принципно знаех, че гостните ни бяха изцяло бели, защото не знаехме цветовите предпочитания на гостите ни. Нейната беше същата, само където тя беше наслагала неща по стените, по леглото и по рафтовете, правейки я да изглежда по-цветна и някак по-... уютна. И по този начин ми харесваше много повече.

Започнах да обикалям и да оглеждам по-обстойно вещите й, които бяха на показ отвън, докато вниманието ми бе привлечено от една снимка в рамка, поставена върху нощното й шкафче. И не каква да е снимка.

Семейна снимка.

Не можах да сдържа любопитството си и се приближих, за да я видя по-отблизо. Щом я беше оставила на видно място, значи нямаше против хората да я гледат, нали? Взех я в ръката си. На снимката бяха мъж, жена и дете, които бяха усмихнати, стоейки на някаква поляна. Веднага разпознах момичето в средата. Мадисън. На снимката беше на възрастта на София или малко по-голяма, но чертите на лицето й си бяха същите. Кафява, копринена коса, изумрудено зелени, пленяващи очи и едва забележими лунички по бузите и част от носа й, които още имаше.