Пътят към сърцето ти

Chapter 15

Хората понякога са наистина странни.

В един момент те оставят сам в средата на ресторант, а в друг - ти казват колко те харесват и как искат да излезете отново. В един момент подкрепят връзката ти с даден човек, а в друг - точно обратното. В един момент ти крещят, а в друг те целуват и накрая претендират, че нищо не се е случило. В един момент си мислят, че всичко е приключило, а в следващия се съгласяват да повторят грешката си отново.

Последният тип бях аз. В момента.

Бях толкова отнесена в собствения си облак от мисли, че едва не пропуснах пресечката, водеща към киното. Но все пак, не го направих и завих надясно. В не толкова далечния край на улицата можех да видя светещата табела на киното и успях да различа издокарания Ейдън, стоящ пред него. Той оправяше дрехите си, изтупвайки невидими прашинки от синята си риза. Поех си въздух и застанах точно пред него. Погледът му моментално се насочи към мен и широка усмивка се разпростря по цялото му лице. Отвърнах му колебливо с малка усмивка.

- Хей. - помахах. Това не изглеждаше много като поздрав, с който се започваше втора среща, но не можех да помогна на себе си. Мислите ми бяха далеч, далеч оттук, сякаш силния ноемврийски вятър ги беше отвял нанякъде.

- Здравей, Мад. Прекрасна си тази вечер. - отбеляза той, целувайки ръката ми. Не можах да отвърна на комплимента му или дори да реагирам на нежния допир на устните му до кожата ми, защото вниманието ми беше привлечено от човек, идващ към нас. Поправка. Двама човека.

Деймън беше хванал Клоуи за ръката, а тя от своя страна се кикотеше, кокетно въртейки изрусен кичур коса около пръста си. Очевидно флиртуваха. Ейдън извърна глава, за да види в какво се взирах така упорито и можех да видя лекото объркване, появило се на лицето му, щом двамата тийнейджъри спряха пред нас.

- Здравей, Мади. Ейдън. - Деймън кимна към нас за поздрав. Клоуи ми се усмихна фалшиво.

- Какво, по дяволите правиш тук? - не можах да възпра грубия въпрос, откъснал се от устните ми. Деймън изглежда не го отрази, защото самодоволната усмивка си стоеше на устните му. Устните, които преди няколко дни бяха върху моите. Разтърсих глава.

- Не е ли очевидно? Водя Клоуи на кино. - отвърна спокойно. После вниманието му се насочи към Ейдън. - Романтичните глупости са много досадни, нали Ейдън? Но какво да се прави, трябва да угаждаме на момичетата ни. - Ейдън не отвърна на усмивката на Деймън, а само сложи ръка на кръста ми и ме придърпа по-близо до себе си. После ме поведе навътре в киното, а аз се мъчех да игнорирам неприятното чувство в гърдите ми от това, което Деймън каза.