Ходех бързо между преминаващите ученици, притискайки учебниците си към гърдите си. Очите ми трескаво търсеха Рейчъл наоколо, но не успявах да я намеря. Въздъхнах.
Къде беше това момиче?
И точно тогава, като в отговор на въпроса ми, червената й коса изпъкна в далечината, но тя не беше сама. Успях да разпозная Спенсър, който беше обгърнал раменете й с ръка и й говореше нещо, усмихвайки се до ушите. Тя, от своя страна го слушаше и отвреме-навреме се кикотеше, изчервявайки се. Извъртях очи и се запътих към тях.
Но щом стигнах, го забелязах и сърцето ми се разтуптя силно. Деймън стоеше до тях, ровейки в телефона си и изглеждаше сякаш проявява точно никакъв интерес към разговора на хлътналите ни приятели.
- Хей, Мад. - Рейчъл се усмихна и ме придърпа в силна прегръдка. Усмихнах се щом ме пусна и помахах на Спенсър.
След като си разменихме кратките поздрави, те отново насочиха вниманието си един към друг, напълно игнорирайки заобикалящия ги свят, а аз несъзнателно преместих погледа си към Деймън, който по някаква случайност също ме гледаше и се усмихваше леко.
Инстинктите ми казваха да му се нахвърля като бясно куче и да започна да го целувам, но след това се сетих къде сме и се възпрях. Не бях от този тип момичета, които обичат да претендират с гаджетата си пред другите. Колкото и да ми се искаше да съм с него точно сега.
Поех си въздух, за да се върна в реалността и леко се усмихнах на Деймън, отминавайки го.
Очаквах да направи нещо, за да ме спре, каквото и да е, но той не помръдна от мястото си, което ме разочарова. Да, знам, че не можем да правим нищо тук, но тайно таях надеждата, че той ще ме хване и ще ме целуне пред цялото училище, без да му пука за мнението на останалите.
Но уви, това не се случи.
***
Събирах нетърпеливо учебниците си в раницата си, радвайки се, че най-накрая учебния ден приключи.
Сериозно. Имах чувството, че се пържа на това място цяла вечност.
Свих устни и преметнах раницата си на рамото ми, проправяйки си път между тълпата. С големи и бързи крачки се насочих към изхода на училището, молейки се никой да не възпре спасението ми от това заточение, наречено училище.
YOU ARE READING
Пътят към сърцето ти
RomanceБолка. Скръб. Разочарование. Тези три думи са добре познати на Мадисън Уелингтън. След тежката загуба на баща й, светът й сякаш се срива. Нито училището, нито оценките, нито пък приятелките й имат значение за нея. Чувства се неспособна да обича. Н...