Пътят към сърцето ти

Chapter 7

Damon

Алармата ми звънна един час по-рано от обикновено. Бях си я настроил, защото исках да прекарам малко време във фитнеса, за да забравя за миналото и чувствата си.

Защото вчера не можах.

Начинът, по който Мадисън ми се развика вчера... Мамка му, вбеси ме. Но в същото време, се почувствах и малко виновен. Мога да се закълна, че видях сълзи в очите й вчера, преди да излезе от стаята ми. И не можах да заспя до три в чудене дали аз бях причината за тези сълзи.

Едва не се засмях на себе си. Деймън Смит, да будува, защото се чувства... виновен.

Буквално скочих от леглото си и облякох удобна тениска, шорти и обух маратонки на Nike. След това се изкачих нагоре, отправяйки се към фитнеса. Щом пристигнах, незабавно се насочих към боксовата круша и започнах да я удрям, забравяйки за всякакви боксови ръкавици. Е, добре де, просто не исках да ги слагам.

Предполагам, че болката ме успокояваше по някакъв начин.

Прекарах около половин час, изливайки целия си гняв върху крушата и вече усетих как се бях изпотил като прасе. Съблякох тениската си и я хвърлих. В този момент се чу шум и си помислих, че е Анна, докато вратата не се отвори и Мадисън не влезе вътре.

Няма да лъжа, беше секси. Много секси. Опитах се да не гледам към спортния й сутиен, нито пък към упития спортен клин, който беше обула. Както винаги, кестенявата й чуплива коса беше вързана на опашка. Понякога наистина ми се искаше да я пусна. Изглеждаше толкова мека. Разтърсих глава и забелязах, че нейните очи бяха върху стегнатите ми гърди и се спуснаха надолу по плочките ми. Бузите й моментално придобиха розов цвят и тя отмести поглед. Захапах вътрешната страна на бузата си, за да не се усмихна. Имах ефект върху нея.

- А-аз... Съжалявам, че те прекъснах, не знаех, че си тук. - промърмори срамежливо тя. Аз взех две големи крачки и се озовах точно пред нея. Тя не беше повече от метър и шейсет и изглеждаше като миньон в сравнение с мен. Беше сладко.

- Както и да е, а-аз ще вървя. - заяви тя, избягвайки погледа ми. Тъкмо се обърна и отвори вратата да излезе, когато аз я спрях, хващайки ръката й:

- Чакай! - тя се обърна към мен. - Остани. - чух се да казвам. Мадисън ме погледна малко объркано. Веднага се поправих: