|Invisible| YOONMIN

Six

Гледна точка Джимин

Не можех да помръдна. Но тогава чух някой да отваря вратата. Джин.

-ДЖИМИН!

Той се затича към мен и клекна пред мен, като ме прегърна силно.

-Какво ти има на кракът?!

-Паднах по стълбите...

-Оххх Джиминеее как може да си толкова непохватен!

-Не ми се карай де!

-Добре де. Добре ли си?

-Не. Не мога да стана. А и...сънувах странен сън.

-Сън? Какъв сън.

-Не си спомням много, но май че ме изнасилваха.

-За това ли говореше така по телефона? Оххх~

Погледнах го със сладка невинна муцунка. Защо ли? Две думи. Гладен съм.

-Джин хьонг~

-Знам този поглед!

-Какъв поглед. - завъртях очи сладичко.

-Ох отивам да ти направя нещо.

-Йеййй! Благодаря хьонг!

-Да да - махна пренебрежително с ръка. - Дай сега да ти помогна да седнеш. Той ме изправи и ме сложи в кухнята на един от столовете.

-Хьонг...трябва да ти кажа нещо.

-Да кажи.

-Аз имам таен обожател който ми изпрати колед онзи ден...

Той се обърна към мен с усмивка.

-ТАКА ЛИ?! Това е чудесно!

-Но...

-Но?

-Същият този човек ме наблюдаваше... същият този човек ти си видял докато си идвал.

-Лоллл. Толкова е малък света.

-Исках да ти кажа, за да не се тревожиш.

Той се обърна пак към мен и ми се усмихна.
Точно тогава забелязах че имаше нещо на масата...