|Invisible| YOONMIN

Four

Гледна точка Джимин

Стоях в хола и се тъпчех със снакс, но последният път като бръкнах за още, не усетих нищо, измрънквайки звучно.

- Кога го изядох? Ебаси свинята съм. Целият диван е в чипс... сигурно затова е свършил толкова бързо.

Станах и се запътих към кухнята, за да си взема още, но една ръка ме хвана през кръста и ме придърпа към себе си.

Изпищях силно и сигурно целия Сеул ме е чул.

Освободих се и го погледнах.
Беше момче с черни дънки и черен слуичер. Носеше шапка и не видях много лицето му... само брадичката и устните.

-КОЙ СИ ТИ ПО ДЯВОЛИТЕ?!

-Аз съм никой. Исках да те видя от по близко и да осетя аромата ти.

-Значи ти си тайният обожател... - казах леко уплашено.

-Не планирах да идвам но просто... не можех да издържа вече.

-Айшш~ - озъбих му се - ето видя ме, тръгвай си!

Той се приближи към мен и цялата смелост която притежавах се изпари.

Той погали бузата ми и прошепна в ухото ми
-Не с лошо де~

Изчервих се и сведох глава. Никога не съм се размеквал така... а как пред него така умекнах? Той ме целуна по бузата и си тръгна.

-Какво се случи току що?