|Invisible| YOONMIN

Twenty three

Гледна точка Юнги

Вече беше 12 часа.
Чаках Джимин от 5 минути, но ми се сториха като 1 час. Толкова беше студено. Един вятър духаше. Мале, а аз съм тръгнал с къса блуза. Къде ми е бил умът.

А ето го най накрая.

Свалих поглед за да погледа с какво е облечен. Жълт половер с поло и черни дънки. Шикозен както винаги. Сладур.

Видях го да ми маха с ръка но аз явно бях прекалено отнесен да гледам дрехите му. След няма една минутка той се приближи към мен и ме гушна. Аз отвърнах на топлата прегръдка, като се усмихнах.
След няма 10 секунди се отделихме.

-Здравей Юнги.- каза Джимин с лека усмивка. Полото му закриваше на половина устата и изглеждаше ацки сладко.

-Здравей Чим. Как си.

-Супер. Ти?

- И аз така... и аз така.

-Е....какво искаш да правим сега?

-Еми не знам. Ти искаше да се срещнем.

-Значи ти не искаше ли?- каза през смях.

-Разбира се че искам~- казах с сладък глас.

-Много си лигав да знаеш.

-Аз ли?! Да бе да. Този който е лигав си ти. Само се виж! Толкова си кютав че дори и бебета панди ще ти завидят. А те са много сладки.

-Стига...- опа някой се изчервиии.

-Още по голям сладур си сега.

Неотрална гледна точка

Юнги бавно се приближи към Джимин който леко трепереше. Явно от студа.
Леко махна полото и хвана брадичката му с палец и показалец, като я надигна. Юнги се приближи бавно и сля устните им нежно.
Синекосия леко задвижи устни, но както се очакваше и Джимин не беше назад.
Той сложи ръцете си около шията на по високия и по този начин телата им се долепиха едно до друго.

Добре че нямаше никой в парка.
Защото ако някой ги видеше щеше да каже че се поглъщаха. Нищо че момчета бяха много нежни един към друг.

След 1 минута, най накрая въздуха им свърши.

Допряха челата си и затвориха очите си.

-Джимин...- каза с доста учестено дишане.

-Д-да...

-Още ли....не си готов?- Юнги го погледна като и Джимин беше принуден да го погледне.

-А-аз...не знам. Още ме е страх...- виждаше се че Джимин се притеснява от Юнги, затова избягваше погледа му.

-Вярваш ли ми?

-Да, но-

-Моля те...знам че и ти го искаш, виждам го..- Юнги погледна надолу и видя издутината на Джимин.- просто ми се отдай и ще видиш, че ще ти хареса.

Юнги го погледа с една топла окуражаваща усмивка.

-Вярвам ти.

-Благодаря. Вече знам че ми имаш доверие и затова искам от теб да се прибереш у вас и да си легнеш.

-Н-но...така ли ще ме оставиш.

-Аз съм в същото положение Джимин.
Затова някой друг ден.

-Д-добре. Чао~

Джимин му даде една бърза целувка по устните за довиждане и си тръгна.

Утре ще е интересен ден...

_______________________________

Тази глава малко не ми хареса. Сори. Нямам никакви идей за писане на нови глави. Но все пак пиша некви там неща.
Когато ми дойдат идей (което няма да е скоро, защото виждате как пиша) ще кажа.
Все пак благодаря че гледате.
Обичам ви~❤