|Invisible| YOONMIN

Twenty

Гледна точка Юнги

Наистина си мислех че Джимин няма да ме хареса... но може би съм сбъркал. Наистина не мога да чакам да го направя мой. Накрая ако не го направим, за да се знае че е мой ще му вържа една кайшка на която ще пише

"Собственост на Мин Юнги".

Не бе бъзикам се. Но просто това сочно и закръглено дупе си плаче за здрав секс.

Та както и да е. Той не ми даде сега, но после...😏

Сега пътувахме към тях да го изпратя. Толкова се бях заблял, че не видях че е светнало зелено. Аз потеглих, като гласът на Джимин малко или много ме разсея от мислите ми.

-Юнги, добре ли си. От както стана...онова- леко се изчерви.- си доста замислен.

-Не, няма нищо Чими. Просто мислех за.... - "Мисли Юнги"- слънцето?- "Какво трябва да значи това за бога???"

-Ъммм...явно наистина не си добре.- засмя се.

-Заеби. Добре съм. Иии не забравяй че утре имаш репетиция с...онзи.- направех погнусена физономия.

-Ахахахааа~ да не би да ревнуваш, Юнги?

-Еми може би малко...- промърморих.

-Какво каза? Не те чух.- изсмя се той.

Как ме дразни.

-ДА ЗА БОГА! Ще спреш ли!?

-Ахахахааааа~ спокойно де.- той се приближи близо до мен и ме целуна по бузката.

Аз веднага се успокоих и се усмихнах. Обърнах се да го видя, но преди да се обърна напълно, чух свиркания от кола пред мен.

Набих разко спирачките, защото щяхме да се разбием в една друга кола. Чух Джимин как изпищя, докато колата не спря напълно.

Отворих очите си и веднага погледнах Джимин.

-Джимин, добре ли си?! Ранен ли си?!
-Д-да...доб....р-ре съм.- той говореше доста накъсано. Не му достигаше въздух.
Бързо си откопчах колана и излязох от колата и отидох от другата страна като отворих вратата и откопчах колана на Джимин.

Веднага го прегърнах за да се успокои малко поне.

-Всичко е наред. Тук съм.

Той се сгуши в мен като сложи главата си на рамото ми.

-А...т-ти добре ли си?- той се отдели от мен като започна да ме оглежда.