|Invisible| YOONMIN

Twelve

Гледна точка Юнги

Линейката потегли, а аз се върнах вътре колкото и да не исках.

-Ей!- извика Куки от стаята където преди малко стана инцидента.- това ли е твоят възлюбен при когото преспа вчера?

-Да той е. И може да го наричаш Джимин.

-Лол по хубав е на живо.- аз забих кръвнишки поглед в него и леко му иссъках.

- добре де!

-Трябва да отидем да видим как е.

-Не мога трябва да помогна на Джени.

-Окей и няма да ѝ казваш нищо нали?

-Да бе, споко.

Дори не дочаках да си довърши изречението и побягнах към колата.
Отключих я и се качих, като веднага като седнах си сложих колана. Запалих и потеглих към болницата.

Докато пътувах се сетих за целувката ми с Джимин и се усмихнах толкова идиотски че дори Jackson няма да може да ме настигне в класацията по идиотизъм.

След 10 минути стигнах болница "Taеyang". (Това е първото нещо което ми хрумна като си мисля за болница)

Излязох от колата и веднага се затичах за да намеря стаята му. Не ми трябваше да питам в коя стая е. Просто трябваше да доловя миризмата му и да видя от къде идва. Добре че аз перфектно знам как мирише той.

След 2 минути вече бях пред стаята на която пишеше " Пациент: Пак Джимин".

Отворих вратата и Джин ме погледна като стана и дойде до мен.

- Как е той?- попитах вече малко пооспокоилия се Джин.

-Д-добре е. Доктора к-каза че е припаднал в следствие на много стрес.

-Ол. Щом е добре може ли да остана за малко с него?

-Д-да разбира се.

Джин излезе от стаята, а аз седнах на едно столче близо до леглото на Джимин.

Хванах ръката му и си свалих шапката.

-Ох малкото ми Чими.- започнах леко да го галя по главата.

Той леко си отвори очите а аз веднага се надигнах от стола.

Видя ме и се усмихна топло.

-Юнги...как разбра че съм тук?- каза той с леко прегракналия си глас.

-Аз знам всичко за малкия ми Джимин.

Той леко се изкикоти и се изчерви.