|Invisible| YOONMIN

Twenty six

*Два дни по късно*
Гледна точка Юнги

-Да това може да го оставиш там. Не! До другото! А, ето там. Благодаря че ми помагаш Куки.

-Няма защо. Много е романтично, че ще изненадваш Джимин след като излезе. Това ще му е най хубавия ден в живота! Сигурен 100 про.

Засмяхме се. Да, точно в 12 часа Джимин ще бъде освободен. Погледнах часовника си и беше 11 и 40. Хванах се за главата. Закъснявах.

-Куки, закъснявам така че ще мотая Джимин до 18, а ти дооправи нещата тук. Нали знаеш какво да правиш?

-Разбира се. Тръгвай.

Аз само кимнах и затворих вратата като тръгнах към колата си.
Качих се и запалих.

След 20 минути бях там като веднага отворих вратата, за да сляза от колата. Точно тогава вратите се отвориха и от там излезе Джимин. Аз застанах десет метра пред него, а той веднага като ме видя се затича към мен.

-ЮНГИИИИИ~

Той веднага ми се метна и уви краката си около кръстът ми, като веднага ме прегърна.

-Толкова ми липсваше~

-Виждахме се всеки ден Джимин.- леко се изкикотих и го хванах за дупето, за да не падне.

Тогава Джимин се отдели като сложи ръцете си около вратът ми и скъси разтоянието между нас бавно като се усмихна. Тогава ме целуна много нежно, като задвижи леко устни. Целувката беше внимателна, вълшебна и най важното... изпълнена с любов.

Той леко се усмихна през целувката и допря нослетатани.

-Толкова си сладък Чими...

Той се отдели и ме погледна с най сладката физиономия някога.

-Ойййй~ шладур!!!

Той се засмя и ме гушна.
-Къде искаш да отидем първо?

-Искам да отидя при Джин хьонг и Намджун хьонг.

-Разбрано.

Отворих вратата и го сложих внимателно вътре. Закопчах му колана и отидох от другата страна, като се качих и запалих.