|Invisible| YOONMIN

Eighteen

Беше вече вечер, а Джимин още не беше викнал нито Джин, нито си беше избрал какво да облече. Загубена работа.

Джимин още стоеше пред гардероба и си избираше облеклото за тази вечер.

Но проблема не беше че той няма дрехи които да облече. Проблема беше че ако ходят на скъп ресторант трябва да се облече по официално, а ако ходят на бар малко по свободно.

Той най-накрая реши, че ще облече едни тесни черни дънки, и един половер защото все пак беше есен.
Скоро щеше да е рожденият ден на Джимин.

Взе телефона и набра Джин.

Хей, хьонг. Искаш ли да излезем с Юнги и един негов приятел?

-Става. Идвам след 10 минути.

Точно преди да каже 'чао' Джин вече беше затворил.

*10 минути по късно*

Вратата се отвори и в голямата къща влезе Джин. В цялата си прелест. Но не беше сам.

Зад него се появи лилавоко момче. Доста високо.

Джимин чу вратата и веднага слезе да посрещне приятеля си. Но видя и още един човек.

Гледна точка на Джимин

-Джимин, това е Намджун. Мой приятел. Може ли да дойде и той.- тогава той ме погледна с омоляващ поглед.

-Да, разбира се. Аз съм Джимин. Приятно ми е.- подадох ръката си, за да се здрависаме и той я пое без проблем. Даже ми се усмихна. Оййй има тръпчинкии. *-*

-И на мен ми е.- пусна ръката ми.
В този момент телефонът ми извъня.

"Непознат?"

Ало?
-Джимин. Аз съм Юнги.- усмихнах се като чух че е той, но и се изчервих.

З-здравей, Юнги.

-Готови ли сте с Джин? Ще минем да ви вземем.

Да готови сме. Само дойде един приятел на Джин. Може ли и той да дойде?

-Ама разбира се. Идвам след 5 минутки.

-Добре..чао.

-Чао, сладкиш.

Изчервих се още повече като ме нарече с този прякор.

-Каза че няма проблем. Хайде да излизаме защото той каза 5 минутки.

-Окей.

Те двамата излязоха, а аз останах да си обуя обувките. Обух се и сложих едно дълго кафяво палто.

Излязох от къщата и заключих.
Обърнах се и видях колата на Юнги.
Бяло порше. Беше доста голяма.

Юнги излезе от колата както и Куки.
Куки беше облечен със скъсани дънки и бяла блуза на която пишеше FUCK ME UP.

А за Юнги нямам думи. Черни много прилепнали дънки от които можех да видя добре оформените му бедра, и потник. Сещате се, потник черен без ръкави от които ако застанеш до него през дупките за ръцете се виждат гърдите му.

"Толкова секси"

-Джимин!!- Юнги извика като се затича към мен и ме гушна така че чак да залитна.

Чух как се изсмяха повечето.

-Здравей и на теб, Юнги.- казах и се усмихнах като и аз го прегърнах.

-Липсваше ми. Многооо~- каза тихо Юнги, така че само аз да го чуя, на което аз се изкикотих.

-И ти на мен.- казах в ухото му много сладко и тихичко.

Отделихме се и той ме огледа от долу до горе, като се усмихна.

-Юнги, това е Намджун.- набързо казах, за да спре да ме гледа.

-Намджун? Ким Намджун?

-Юнги? Братле, от кога не сме се виждали!

Те се прегърнаха и се засмяха.

-Какво става при теб, Юнгисимо.- отделиха се и се погледнаха.

-Стига с този прякор. Много е дразнещ! Беше дразнещ още и в училище.

-Знам, аз нарочно.

Двамата пак се засмяха, а ние с Джин гледахме объркано.

-Вие се пизнавате?- каза Джин.

-Еми да. Бяхме в едно училище, но когато завършихме се разделихме в различни посоки.

-Точно така.- кимна Юнги.

-Добре, хайде да тръгваме че нали знаеш кой ме чака там.- каза раздразнено Куки.

-Тръгваме тръгваме.

Качихме се и потеглихме за...всъщност те не ни казаха къде ще ходим.

_______________________________

Това е. Дано да ви е харесало.
В което се съмнявам.
Обичам ви бичес~❤❤

Баййй