|Invisible| YOONMIN

Ten

Влязнахме в къщата. Джин оставяйки колета на масичката в хола. Настанихме се на мекия кожен диван и се спогледахме.

Отместих поглед и погледнах колета. Взех го и го отворих. Вътре имаше MP3-ка и слушалки.

-Какво по... - взех слушалките и си сложих едната, а другата взе Джин.

Бяхме зашеметени от това което чухме. Беше песен. Но само музика. Беше величествена... Беше някак мрачна, но и някак съдържаща цялата топлина на света.

Представете си най мекото нещо на света. Как да не го пипнете? Като чисто ново скуиши. Или като маршмелол, което чака да го захапете.

-Джимин! Това може да е музиката за песента!!!!

-Да може но...няма ли да е нечестно да взема това и да го използвам за свои цели...? Ами ако обожателят ми направи нещо?? - изплаших се и почнах да се оглеждам.

-Спокойно де! Добре, помисли си и утре ще говорим. Стана късно прибирам се.

-Добре. Чао Джин.- не се помъчих дори да го изпратя. Защо ми го е да го изпращам? Знае къде е вратата.

Отидох в кухнята и тогава видях някой да рови в хладилника ми. Усещах същата миризма...

-Силен одеколон...

Той явно ме чу и веднага затвори хладилника, като понечи да си тръгне през вратата, но аз го хванах за ръката и го дръпнах така, че да ме гледа в очите.

-Ти ли си същият човек който ми дава тези колети...демек ти ли си обожателя ми?

-Ъмм...да аз съм. - сведе поглед той.

-А защо тършуваше в хладилника ми?

-Еми ти си говореше с Джин и аз си помислих че няма да ме забелезиш. Съжалявам. Бях доста гладен.

Звучеше толкова сладък.

-Ох...какво да те правя. Искаш ли да хапнеш с мен? Тамън се канех да вечерям.

-Аз с-с...теб? - той си отвори устата. Явно беше изомен.

-Еми да. Не искаш ли?

-Не не ще приема поканата.

-Точно и аз това очаквах да кажеш.

Той седна на един от столовете, а аз започнах да приготвям чаджангмьон.

-Ол обичаш ли чаджангмьон? Това е китайско ястие, но го харесвам.

-Какво е чаджангмьон?

-Ол явно не си чувал. Сега ще го опиташ. Иначе какво обичаш да ядеш.- опитвах се да завържа разговор.