|Invisible| YOONMIN

Twenty four

Има ли ли сте усещането че не може да стане по зле, но всъщност става още по зле?

Дап. Всеки път си го мисля.
А в момента Джимин също си го мисли.

В момента седи в залата за разпит в един участък. Защо ли?

Нека да се върнем 1 час назад.

*преди 1 час*

Джимин се събуди от писък. Веднага скочи от леглото и излезе от стаята като слезе по стълбите и беше посрещнат от полицаи и от плачещия Джин. Явно от него беше този писък.

-Джин, какво става?

-Теб трябва да питам Джимин.

-За какво говориш? И защо полицаи са в къщата ми?

-Господин Джимин тук сме защото сте заподозрян в убийството на Джънг Хосок.

-Какво!? Полицай не съм убивал човек.

-Кажете го на съдията Господин Джимин.

Полицаите отидаха до Джимин и го закопчаха с белезници.

-Всичко което кажете може да се използва срещу вас в съда. Имате право на адвокат.

Джимин просто беше объркан. Не беше направил нищо, но явно нямаше да му повярват.

-Джин...обади се на Юнги моля те.

-Добре...- каза Джин с пресипнал глас.

Полицаите веднага вкараха Джимин в колата и тръгнаха към полицеиският участък.

Джин веднага извади телефона от задният си джоб и набра номера на Юнги, докато малки сълзички капеха по екрана. Юнги вдигна след 4тият сигнал.

-Да, Джин?

Джимин....

-Какво за Джимин?

Арестуван е...

-КАКВО?! КАК ТАКА?! КАКВО СТАНА?

Не знам... Джимин се нуждае от теб сега.

-Веднага отивам. В кой участък?

*казва име*

-Отивам. Благодаря че ми каза.

Гледна точка Юнги

Как така Джимин е арестуван? Не мога да го повярвам преди да го видя. Затова отивам веднага, за да видя каква голяма шега е.

*10 мин по късно*

Бутнах вратата на полицейският участък където държаха моя Джимин. Веднага погледът ми се спря върху розова глава с наведено личице.

-Не... това не е вярно.

-Юнги?- каза Джимин с пресипнал глас.

Аз веднага се затичах и клекнах пред стола, за да го гушна. Той започна да плаче още повече. Изправих се и погледнах полицая.

-Какво е станало полицай?

-Той е заподозрян за убийството на Джънг Хосок.

-Какво?!

Погледнах към Джимин който ме беше погледнал с насълзени очички.

-Ю-юнги...вярваш че не съм аз нали?

-Разбира се. Няма как такова бебе да направи такова нещо.

Погалих го по главата и му се усмихнах като от това мое действие и той се усмихна.

Пак се обърнах към полицаят със сериозен поглед.

-Имате ли някакви доказателства?

-Намерена е тази част от блуза. И както виждате от тази блуза която носи Господин Джимин, липсва точно това парценце. А пък и са намерени негови отпечатъци върху оръжието което беше намерено на местопрестъплението.

-Но... това не е възможно полицай. Никого не съм убивал полицай. Наистина.

-Ще говорите в съда Господине.

-Юнги какво ще правя? Ако влезна в затвора? Какво ще стане!? Ще съм там цял живот и ще гния като мъха където се намира там. Ще скъсаме, защото ти няма да искаш да си с затворник и животът ми ще се прова-

Аз го прекъснах с една бърза целувка. Отделихме се и хванах брадичката му.

-Първо няма да влизаш в затвора. Второ няма шанс да скъсаме, защото ти си ми най важното нещо на света. И трето...вярвай ми. Хм?- усмихнах се укоражително.

-Вярвам ти.

Той ме гушна и усетих как леко трепери, за това го гушнах още по силно.

-*кашляне* ъм трябва да разпитаме заподозряният.

-Добре. Джимин просто бъди честен. Няма какво да им кажеш и без това, защото ти не си убиец. И се успокои. Моля те.

-Добре.

-Сега ще трябва да тръгвам защото имам работа. И ще дойда пак. Обичам те.

-И аз теб.

Той ме целуна нежно, но и беше доста продължително. Явно и той като мен не искаше да си тръгвам.

Той стана окован с белезниците и тръгна след полицая.

Не мога да го гледам така.
Затова си тръгнах.

Трябва да разбера кой е натопил Чим.
И щях да разбера.

_______________________________

Дано да ви е харесала новата глава.
Надявам се.
До следващата глава~

Обичам ви~❤