|Invisible| YOONMIN

Nine

Гледна точка Джимин

- Знаеш ли какво си мисля.

-Какво? - попитах аз.

-Че за интервюто ще ти трябва нова визия. Знаеш. Нова прическа, нови дрехи и така.

-Няма да ми пипаш косата. - казах като го погледнах накръв.

-Стига де! С това черно си като сумрак.

-Ти си сумрак! Копеле...

-Хайде дееее~

-Ох добре, но само ако аз избера цвета.

-Дадено. Отивай да се обличаш.

-Сега ли?!

-А кога бе момче! Все пак имаме 1 седмица. Поне едното трябва да свършим.

-Добре. Отивам.

Станах от дивана и бавно се запътих към стаята на втория етаж.

-Аре бе дай по бързо!

Забързах и замалко да падна по стълбите... отново.
Влязох в стаята и отидох до гардероба. Извадих една къса риза, една светло синя блуза и едни светло сини дънки.
Облякох се и се погледнах в огледалото.
Изглеждах така.

(Представете си го с черна коса)

Слязох долу при Джин и го подканих да тръгваме.

-Избра ли какъв цвят искаш да те боядисат?

-Дап. Розово.

-Оййййй толкова ще си сладък~

-Стига си се лигавил и да тръгваме.

Отидохме в коридора и си обухме обувките. Взех си ключа, телефона и портфейла и си ги сложих в задните джобове.

*skip time*

-Сега може да си отвориш очите.

Отворих ги и не можех да повярвам какво гледам. Това аз ли бях? Прокарах пръсти през розовата си мека и пухкава коса. Беше толкова приятно.

-Аз...съм

-Красив. Да знам.

-Всъщност ми отива. Мислих си че няма но
е толкова хубава.

-Добре че ме послуша да се боядисаш.

Усмихнах му се сладко. Той плати на човека и си тръгнахме. Вървяхме по една от улиците, не знам коя бе точно. Аз не си помня и името па улиците да помня.

-Сега идва най важната част...но и най трудната.

-Да знам... но имаме малка част от стиховете на обожателя ми.

Усмихнах се толкова глуповато, че дори Jackson не може по добре.

Стигнахме къщата ми и пред нея имаше един колет.

-Той пак ли е идвал? - попита Джин.

-Явно да.

Бръкнах в задния си джоб и извадих ключа си. Отключих вратата. Джин взе колета и двамата влязохме вътре.