Юнги е богат директор на най голямата музикална компания.
Юнги преследва и наблюдава Джимин от много време.
Докато един ден не идва колет на вратата на Джимин.
Какво ли ще стане по натам?
Ще разберете ако прочетете!
Бяхме в колата на Юнги, а той караше нанякъде. Той ми каза да си сложа една превръзка на очите. Аз и така направих.
-Къде отиваме Юнги?- казах през смях.
-Ще видиш Чими.
Усещах усмивката му дори и да не го виждах. Аз се опитах да напипам ръката му за да я хвана но явно напипах нещо друго от което той изтена и спря колата. Опс...
-Джимини~ не играй мръсно.
-Н-не а-аз не-
Той ме прекъсна като ме целуна. Толкова много обичах целувките му. Обгърнах с шепите си бузките му и така задълбочих целувката. Той леко се усмихна през целувката и пусна езика си да тършува в устата ми. Как може човек да му устой?
След минута се отдели. -Джимин....стигнах ме.
Чух как излиза от колата, а после вратата до мен се отвори и една ръка хвана моята и аз се изправих.
Той ме дигна булченската и започна да върви нанякъде. Засмях се.
-Защо се смееш?
-Не знам. Смешно ми е.
Тогава чух и неговия звънлив смях. Сладур.
Чух как отваря някаква.....врата? В къща ли сме?
Тогава той ме пусна и каза да си махна превръзката. Аз я махнах и пред мен имаше една пътечка от бели и червени рози, която водеше нагоре по някакви стълби. Обърнах се към Юнги, а той само ми кимна. Аз се обърнах и тръгнах по пътя на розите.
Качвах се нагоре по стълбите докато не влязох в една голяма спалня. Беше лилава... толкова оспокояващ цвят. Имаше свещи които ухаеха много сладко.
Пътеката водеше към терасата. Излязох и тя беше....прекрасна.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
