|Invisible| YOONMIN

Fifteen

Дойде и денят в който беше прослушването на Джимин. Не само Джимин беше притеснен.

Юнги също беше притеснен.
Беше факт, че е директор на Big Hit, но ако той само каже че Джимин е добър, а другите кажат обратното, щеше да изглежда че той го избира само защото го харесва.

Той знаеше че Джимин пее като ангел, но не знае дали и другите членове на журито ще им хареса гласа му.

10:00

Толкова часа показваше ръчният часовник на Джимин. Часът за прослушването наближавеже и колкото повече наближавеше, толкова повече страхът, че може да го отхвърлят ставаше по голям.

Той обикаляше с текста в ръка и го препрочиташе отново и отново.

Беше толкова притеснен, че не беше спал цяла нощ а това не му се отразяваше добре. Беше с торбички под очите и постоянно си говореше сам, почти като някакъв психар.... ако човек го види ще го съжали.

Стоеше с пижама, която си беше облякъл вечерта но така и не заспа и не я свали дори.

Не е закусвал, а това щеше да му помогне да има сила... поне малко.

Джин беше пренощувал на дивана и в момента спеше кротко в стаята на Джимин (ако помните по снимката на стаята на Джимин там има едно диванче).

А Джимин като най големия тир трябваше да се спъне в краката си и да падне.

Трясък, от който Джин веднага стана.

-ААААА ОБИРАТ НИ! ВЗЕМЕТЕ КАКВОТО ИСКАТЕ САМО НЕ ПИПАЙТЕ ЛИЦЕТО МИ!!!

-Джине ако не спреш да викаш ще си загубиш топките!

-Нее, те ми трябват.

-Мхм..

Джин се загледа внимателно в лицето на Джимин и стана веднага от дивана, като отиде до Джимин, обвивайки лицето му с шепите си.

-Джимин какво ти има? Защо имаш такива кръгове под очите? И защо ти е толкова бледа кожата? Да не си вампир?! Казах ти че с онази прическа приличаш на Сумраг, а ето сега и се държиш така!

-Абе махни си ръцете от мен. Не съм вампир, умник такъв. Просто имаше малко усложнение с нощният ми режим...

-Не си могъл да заспиш значи...

-В общи линии да.

-После ще ти сложим малко грим и няма нищо да се вижда.