|Invisible| YOONMIN

Twenty five

Неотрална гледна точка

Минаха 2 години откакто Джимин е в затвора. Юнги много плака на делото, когато казваха присъдата му. Но поне обжалваха и намалиха присъдата му. След това я бяха намалили с още заради добро поведение.

Юнги всеки ден ходеше на свиждания при Джимин. Не го остави. И няма и да го остави. Джин също идваше и му даваше храна, защото се тревожеше дали онази в затвора му харесва.

Юнги и Джимин си обещаха да се оженят когато освободят Джимин.

И точно след 2 дни това щеше да се случи. След два дни освобождават Джимин от наказанието, което дори не е направил.

И точно в този момент Юнги беше при Джинин. На свиждане.

-Как си мили мой?

-Добре съм, Юнги. Ами ти?

-Малко съм настинал, но ще ми мине.

-Ох винаги казваш така. Преди месец се беше разболял така хубаво че не можеше да идваш. И ми казваше че ще се оправиш. Да бе да.

Юнги се засмя и постави ръката си на стъклото, като и Джимин направи същото.

-Спокойно, Чими. След 2 дни се махаш от тук и ще си наваксаме с прегръдките и целувките.

Джимин се изсмя толкова сладко, че по големият нямаше как да не се усмихне.

-А пък и ще планираме свадба нали?- усмихне се сладко Джимин.

Юнги се усмихна сладко и една сълза се спусна от окото му.

-Н-но...защо плачеш?

Юнги бързо изтри сълзата си и го погледна.

-Не съм намерил още този, който те прати тук. Само да го намеря...- Юнги стисна юмрук и усмивката му веднага се превърна в сериозна физиономия. Нямаше да се даде толкова лесно.

-Спокойно, бебе. Ще го намерим. Заедно.

-Не! Няма да ти позволя да правиш такива неща. Щом този човек те е пратил тук значи че си му направил нещо. И ако те види може да те нарани. А аз не искам това.

-Добре. Щом не ми даваш, няма да правя нищо.- засмя се по малкия.

Юнги се усмихна и забеляза че полицай го приближава.

-Времето за свиждания свърши.

-Може ли да ви помоля нещо? Може ли да отида при него... да отворите вратата...

-Не мога да направя това нещо. Може да му дадете нещо незаконно. Спазвайте редът и си тръгнете.

-Но той ще излезе след 2 дни. Няма смисъл да му давам неща, защото той ще си тръгне и без това от тук.

Полицая се позамисли и изпъшка.
-Добре, но бързо. Няма да ви гледам. Само ще заключа ако иска този там да се измъкне.

-Много Ви благодаря!

Полицая отиде в края на стаята и с ключа който му беше в джоба отвори металната врата.

-Имате 5 минути.

Юнги веднага отиде до Джимин и го прегърна.

-Колко ми липсваха твоите прегръдки.- каза Юнги с много тъжен глас, но се усмихна.

-И на мен твоите.

Те се разделиха от прегръдката и сляха устните си. Това чувство да усещаш устните на твоя любим върху твоите беше най хубавото нещо което двамата бяха изпитвали от 2 години.

Юнги веднага вдигна Джимин във въздуха, но не разроши целувката. Джимин от своя страна, уви краката си около кръста на Юнги, за да може да го усеща отвсякъде.

Така минаха 2 минути в които, ако ги беше видял някой щеше да си помислят че се поглъщат.

Полицаят почука на вратата и им изкрещя че имат 1 минута.

Юнги се отдели от Джимин и го погледна с най сладкия поглед който може някой да извади.

-Спокойно беби. Ще си мой след 2 дни. Само мой.

Джимин се изкиска и леко наведе главата си и леко докосна нослето си с това на момчето което беше една глава под него.

-Аз и сега съм твой. Хайде сега тръгвай.

-Как ме гони, безсрамника.

-Хахахаа...не те гоня. Хайде тръгвай че ще ни направят проблем.

Юнги пусна Джимин и го целуна по челото.

-Обичам те...

-И аз теб Чим.

И така Юнги си тръгна. Щастлив, че наказанието на Джимин вече е почти минало. Още малко.

_______________________________

Още малко и идва края на историята. Имам предвид не след 1 глава. А след 2 или 3. Да си знаете.
Знам че много кратка я направих но така е в живота.

Но ако искате подготвям още една.
Но за нея ще говоря по късно.

Чао~❤❤❤