|Invisible| YOONMIN

Seven

Гледна точка Джимин

Видях една малка кутийка, а върху нея едно листче.

-Ти ли го донесе?- попитах Джин докато той слагаше яденето в една чиния.

-Не. Какво е това?

-Не знам. - казах и взех картичката, зачитайки се.

Никоя любов не е вечна.
Любовта е като люлка.
Нагоре и надолу.
Има възходи и падения,
тя не остава непроменена.

Толкова се бях съсредоточил в писмото, че не бях усетил как Джин си беше сложил ръката на рамото ми.

-Джимин, добре ли си?

-Какво? А, да. Виж това.

Подадох му лисчето и той започна да го чете.

-Джимин...този явно найстина е хлътнал по теб. Виж какви неща ти пише!

-Охх не знам какво да правя...

-Ол! Забравих нещо у нас, сега ще се върна!

Джин се затича към вратата като едвам не се преби. Изкикотих се и се обърнах към малката кутийка.

-Я да видим какво е това. - взех кутийката с малките си ръчички и я отворих.

Пред мен стоеше една диамантена огърлица.

-Лаллл. - очичките ми светнаха. Не знаех как да реагирам по друг начин.- Толкова е....лал!

Взех го от кутийката и си го сложих. Внимателно станах и с леки коцукания отидох до огледалото.

-Стой ми добре... толкова е красиво.- усмихнах се и се върнах на стола.

В този момент влезе Джин. С гръм и трясък както винаги.

Той държеше една папка, а на нея пишеше името което ме беше страх да произнеса...Big Hit.

-Виж какво имам~- каза Джин с усмивка.

-Не ми казвай че си го направил.

-Ол да направих гооо! - заклати глава Джин.

-Джине...мъртав си!

-Да знам, но не можеш да ме убиваш с този крак нали! Ахахахаа!

-Прав си но само да се оправя...тежко ти и горко!

-Поне го виж деее!

-Офф добре.

Ако не знаете какво става, а вие не знаете сигурно, Джин ме записа за кастинг, за да стана както казват Big Hit в обявата " Новата изгряваща звезда". Много ме беше срам да отида... и сега Джин ме е записал.

Всяка година правят кастинг за новата звезда на Big Hit. Джин всяка година ме умолява да отида, а аз всяка година отказвам. Но явно късметът днес не е на моя страна.

Взех папката от ръката му и започнах да чета. Очите ми се ококориха като видях това изречение:

Трябва да ни представите своя авторска песен.

-Джин...т-ти видя ли това?

-Да но не се притеснявай! Аз съм тук и ще ти помогна.

-Ох...ще се изложа, сигурен съм.- казах навеждайки главата си, като една самотна сълза се спусна по бузката ми.

-Как ще се изложиш, бе момче! Ти пееш като ангел. Не съм чувал глас като твоя! Не се бой от едно прослушване! Ще успееш! А пък и виж срока. Имаш цяла 1 седмица!

-Една какво?! - извиках силно.

-Еми да...късно те записах, съжалявам.

-Ол неее! Сега найстина ще се проваля...- зарових лицето си в листа.

-Не няма! Стига си мислил такива простотии! А пък и виж, имаш първата част на песента.

-За какво ми говориш? Каква част.

-Онова листче! Виж колко хубаво звучи! Ще го използваш и то на всяка цена!

Усмихнах се като си помислих за тайния обожател...