|Invisible| YOONMIN

Sixteen

Гледна точка на Джимин

Най високата сграда в Сеул седеше пред мен. В най големия си блясък. Присмиваща ми се насреща.

Бях пребледнял целия и всеки момент щях да падна, но се задържах.

За Юнги е.

Помислих си. Но в следващия момент направих раздразнена физиономия, защото доста често вече мисля за Юнги... прекалено често.

Премахнах тези мисли от главата си и вече в умът ми беше само текстът на песента.

Влязох в сградата през въртящата се врата като замалко щях да се разпьокам на студеният под. За моя голяма изненада една ръка ме хвана и ме вдигна от пода.

-Внимавай следващия път.- каза момчето с руса коса, като ми се усмихна, показвайки своите два реда бели зъбки. Гласът му беше плътен, но и много сладникъв.

-Да... благодаря.- усмихнах му се топло.

Още стояхме във онази поза която беше нещо като това :
Той ме е хванал през кръста, а аз съм се хванал за вратът му.

-Може ли да ме пуснеш...- казах леко смутено, като бузките ми станаха червени.

-Ол да, съжалявам. Аз съм Феликс, между другото. Лий Феликс.

-Аз съм Пак Джимин.

Здрависахме се. Ръката му беше сто пъти по голяма от моята и я покриваше...

-Ъм...аз бързам за интервя така че чао.

-За интервюто тук ли? Сега излизам от там. Казаха че съм се справил много добре. Най добре от всички. Но съм сигурен и че и твоят глас е добър. Не ми приличаш на рапър. Вокалист?

-Да. Аз и рап? Ахахааа. Никога.

Двамата се засмяхме и тогава вратата от която се предполагаше да са интервятата се отвори, като едно момиче се показа.

-Пак Джимин тук ли е?- извика тя.

-Тук съм!- вдигнах ръка.- ще се виждаме Феликс. Чао!

- Чао~

Махнах му с ръка и започнах да тичам към вратата. Издишах дълбоко и влязох, като всички се бяха втренчили в мен.

-Здравейте.- поклоних се и седнах на стола.

-Всъщност може без официалности. На почти една възраст сме.

-Д-да.

-Да не припаднеш пак.- каза Куки? Не му помня името. Като видях как се засмя леко, и веднага след това Юнги го удари по рамото.