|Invisible| YOONMIN

One

-НЕ! ДО БОНГ СУН!!! ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА СИ ГУБИШ СИЛИТЕ!!!

Какво се случва ли?
Седя в хола и гледам любимата ми драма.
Просто това ми е ежедневието.

1. Ставане
2. Ядене
3. Драми
4. Шляене с Джин

Кой е Джин ли?
Ох аз дори себе си не съм представил.

Аз съм Пак Джимин. На 22 съм. А Джин е моята майка. Шегувам се. Просто се държи като такава. Постоянно ми звъни, за да види дали съм ял или дали съм ходил до тоалетната.

Голям досадник, но ми е най добрия приятел. Някак си мога без него, но и не мога без него...?
Абе не знам.

Та както казвах бях си в хола и се наслаждавах на драмата с пълна уста пуканки, докато не се задавих.
Разбира се че ще се задавя, аз съм най големият аутист.

Изведнъж някой ме потупа по гърба и се оправих.

-Ох благо-АААААААА ИМА ДУХ В КЪЩАТА -легнах на пода, свивайки се на топка, затваряйки очите си.

-АЗ СЪМ БЕ, ДЖИМИНЕ!

-АААААА ДУХЪТ МИ ЗНАЕ ИМЕТО!

-АЗ СЪМ ДЖИН!

-Джин ли?- отворих очи и го погледнах.

-ЗНАЕШ ЛИ КАК СЕ УПЛАШИХ БЕ! КАК ВЛЕЗЕ?

-СПРИ ДА КРЕЩИШ!

-Как влезе? - попитах го, изправяйки се.

-Взех ключа под килимчето.

-Защо въобще ти го показах. - измрънках.

-Не си мънкай под носа бе! Ако не бях аз щеше да се гътнеш.

-Абе ако умра поне ще съм по далеч от теб - викнах.

-Ах ти малко копеленце!

Джин взе една възглавница и започна да ме налага с нея. След няколко минути борба той се умори и падна на земята.

-Ти всъщност защо дойде?- попитах като го погледнах.

-Минавах случайно и имаше някой на прозорецът ти който те наблюдаваше. Започнах да му викам, на неща от сорта на " Какво правиш тука бе наркоман нещастен". И после той си тръгна.

- Браво маме! Благодаря че си ме спасил от лунатика. - дадоха си дай пет.

-Ем че как няма да те спася! Никой не може да пипа детето ми!

Засмяхме се.

-Добре да сменим темата. Кога ще си
хванеш гадже?!

-Бих те питал същото? - изнрънка Джимин.

-Еми пиша си с един но сме само приятели...-каза тъжно Джин

-Споко де. Ти си невероятен и готвиш прекрасно.

-И съм и красив.
-Това не съм го казвал. - засмях се, а Джин взе възглавницата и започна да ме бие отново с нея.

Но никой от двамата не подозираше, че човекът от преди малко пак ги наблюдаваше.

Най вече Джимин.