Бялата Кралица

❣️ Втора Глава ❣️

Леления , обичаше да събира билки и различни растения с които приготвяше лековити отвари. Винаги ми е било интересно това нейно занимание, за това често я придружавах в гората. Бе краят на лятото и тя искаше да се запаси с възможно повече растения за зимата. Днес се бяхме заели с това, да ги съберем. Малко от тях разпознавах за това се движех плътно до нея. Гората бе тиха и спокойна, лек ветрец полюшваше короните на дърветата и някои изсъхнали листенца танцувайки ,се приземяваха на земята.

- Не разбирам .. как все още не са ти избрали жених... – заговори тя , докато късаше нежните жълтеникави цветчета на някакво растение.

Аз я погледнах остро и си замълчах. Не обичах да говоря на тази тема и бях благодарна,че родителите ми също .Тя се засмя и ме погледна с прекрасните си сини очи.

- Не се муси веднага... просто се чудех..

- Не се чуди. – прекъснах я аз и продължих напред.

- Почакай .. Айра. – провикна се тя зад мен.

В този момент нещо в храстите изшумя и аз светкавично извадих лъкът си и насочих стрелата в очакване . След което се чуха смеховете на глупавият ми брат и Дерек ,които изскочиха на пътя ни.

- Дуан! Изплашихте ни! – смъмри го тя, а аз свали лъка и го метнах отново на гърбът си.

- Няма от какво да се плашиш, любима моя. – каза весело той и се приближи до нея.

- Какво търсите тук..?

- Преглеждахме капаните и решихме да ви направим малка изненада. – обясни Дерек.

- Мислех ,че заедно ще направим това?

Повдигнах вежди аз и ги погледнах с присвити очи.

- Не се сърди дребосъче, има още доста които трябва да се проверят. – отвърна ведро Дуан.

Мразех когато ме нарича „ дребосъче". Бях по- мялка от него само с три години, а се държеше с мен така сякаш съм на десет , а не да деветнадесет.

- Всъшност , ние приключихме тук и можем да продължим с вас.

Лелен, се усмихна чаровно и се сгуши в прегръдките на брат ми. Той я целуна по челото и погледна въпросително към мен.

Аз изпуфка и тръгнах напред, след което казах през рамо:

- Лигльовци!

Те се засмяха и ме последваха. С брат ми и Дерек , обичахме да ходим на лов. Дуан, ме бе нучил на всичко. Благодарение на него бях толкова добър стрелец. За разлика от останалите момичета, аз обикалях от малка с тях из горите и правех капани и примки, с които да залавяме дивеч. Не се интересувах от рокли и вечеринки, както останалите , а от това дали някой дивече се е хванал в капана ни. С тях се прехранвахме – месото го поднасяхме на майка ни за да го превърне в най-превъзходното ястие, а кожите на ценните животни, ги продавахме на пазара.