Бялата Кралица

❣️ Седма Глава ❣️

Амадео

Изминаха две денонощия в издирване на Айра . Обикаляхме северните гори и нямаше и следа от нея. Това бе добър знак. Вече трябва да  е открила къщата отвъд планината,  където ще бъде на сигурно място .
Как ли е сега ? Толкова  разтроена бе когато се видяхме последно . Сама в гората . Тъжна и наранена. Тези мисли не ме напускаха през цялото време . Толкова млада бе , а колко неща я сполетяха. Толкова е крехка и нежна, а в същото време силна и борбена. Не се предава пред нищо.  Това момиче ме завладя още в мига , в който я видях . Дръзка , вироглава и упорита , със силен бурен характер , истинка стихия .  Но с неземна красота. С копринена тъмна коса , спускаща се волно по раменете й. Топли наситено сини очи , издаващи всяка нейна емоция. Бяла , мека като кадифе кожа  , и тези устни ... Плътни, алено-червени и нежни , изрисувани като от художник.

Конят изпръхтя и това ме извади от мислите ми. Огледах се наоколо , но не забелязах нищо подозрително. Пътувахме обратно към замъка заедно с десетината войни , които ме придружаваха в издирването. Конете бяха изморени , както и ние. Въпреки че кралицата нямаше да е доволна , че се връщаме без никакви новини от селското момиче , аз реших да го направим . Имахме нужда от почивка , а това щеше да спечели време на Айра.
Не знаехме какво се е случило и с принца. Мордиана боравеше с магия и това бе нейното силно оръжие , с което би могла да спаси и живота на сина си.
Портите се отвориха и конете престъпиха напред по паветата към центъра. Никой не се показваше . Цареше пълна тишина . Единствения звук който се чуваше , идваше от копитата на конете. Спряхме пред големите стълби водещи към замъка и слезнахме от конете . Слугите веднага се появиха и отведоха конете към конюшните. Закрачих бавно по стъпалата, врата пред мен се отвори и от нея се появи баща ми. Лицето му издаваше притеснение. Поклати леко глава и ме погледна право в очите . Спрях до него и повдигнах въпросително вежди.

- Не биваше да се прибирате... Мордиана е обезомяла от ярост ... - заговори тихо той - Изпрати още хора за да издирват момичето.

Когато чух това , погледнах притеснено към баща си . Това значеше , че Айра е в опасност и може да бъде заловена . По дяволите! Изругах наум аз . Мислех си , че всичко е под контрол и владея положението , но съм грешал. Стиснах зъби и свих ръцете си в юмрук.