Бялата Кралица

❣️ Девета Глава ❣️

Сърцето ми блъскаше силно . Кръвта нахлу в главата ми мълнееностно и ми се зави свят. Дишах накъсано и учестено. Едрото тяло ме прискаше близо до себе си и можех да усетя напрегнатите удари на сърцето му. В следващите няколко секунди , той се приближи близо до ухото ми и дъхът му нежно погали кожата на шията ми . Тръпки преминаха по цялото ми тяло. Нормализирайки дишането си , вече успях да доловя познат аромат. Изведнъж ме заля силно облекчение и въздишах леко . Завъртях се внимателно и пред мен се озоваха чифт изгарящи зелени очи. Настръхнах от погледа му , не знаех дали е от вълнение или от гняв , но със сигурно знаех , че се радвам да го видя. Амадео повдигна леко дясната си вежда , белязана с белега и изръмжа леко .

- И аз се радвам да те видя. - проговорих шеговито аз , като гласът ми бе тих и нисък .

- После ще се разправяме с теб , малка пакостлива госпожичке ! - тихо прошепна той , като погледа му остана все така разпален , очевидно от гняв - Влизай веднага, в гората ! - просъска той , като гневно изричаше бавно дума по дума - Много навътре, и не се връщай до изгрев слънце.

- Но ..

- Веднага! - изръмжа през зъби  и ме бутна към гората с едно движение .

Едва не се препънах в един паднал клон . Без да се обръщам назад продължих тичешком напред, докато се отдалечих достатъчно . Колкото по-навътре влизах , толкова по -красива ставаше гората около мен. Бурята отминаваше с всяка направена крачка , а пред мен се появяваше вълшебна красота . Приличаше подобно на природната красота , на път за колибата на Кадина . Кадина . Мисълта за нея , ме накара отново да изпитам гняв и свих силно ръце , в юмруци. Изведнъж замръзнах на място, от гледката пред мен . Две средно високи жени се взираха в мен със заслепителни усмивки на изящно нарисуваните им , като от художник , лица. Едната имаше дълка до кръста, кестенява коса с вплетени в нея цветчета , които излъчваха светлина . Кожата й бе златиста и блестяща, покрита скромно от странно облекло. Беше почти гола- зеленикав воал бе увит около кръста й , имаше нещо като листа с орнаменти , които едва покриваха гърдите й .
Другата бе с руса, дълга коса облечена в нежна златиста рокля , а на гърба й се спускаше бял воал . И . О , Богове! Имаше пеперудени крила.

- Здравей , наследнице! Очаквахме те. - проговори тъмнокосата. Гласът й бе мек и галантен.