Бялата Кралица

❣️ Трета Глава ❣️

Взех си една гореща вана и облякох червената рокля , която Лусил, ми бе приготвила. Отправих се към малката масичка , на която стоеше подноса с храна и започнах да се храня. Бях доста гладна и изядох почти всичко поднесено.
Врата се отвори и Лусил влезна.

- Хареса ли ти храната ? - попита ме тя с чаровна усмивка на лицето.

- Благодаря, всичко беше превъзходно!

- Радвам се ! Довечера ще има бал в чест на принц Кай. Трябва да ти разясня някои неща. - тя седна на леглото и постави ръце в скута си .

Изглеждаше елегантно . Имаше толкова нежен и мил вид. Въпреки всичко случило й се, тя изглеждаше страхотно и винаги бе лъчезарно усмихната.

- Нямам търпение. - отвърнах аз и се настаних до нея.

- Кралица Мордиана, както вече сама видя, е студена и коравосърдечна. Любезна и мила е само и единствено със синът си ! Държи се строго и безмилостно с всички останали , дори и с принцеса Оливия , по-малката им дъщеря. - Лусил , ракомахаше грациозно с ръка и говореше спокойно, а аз я слушах търпеливо и внимателно. - Най- добре е да не й се набиваш много на очи, въпреки че вече е късно за това. Задължително , винаги трябва да се покланяш и да спазваш етиката тук. Не трябва да показваш своенравие и неуважение към тях. Както знаеш тя е могъща вещица , преди години е успяла да изучи и овладее черната магия! Постига се много трудно и с това тя и кралят завладяват замъка преди осемнадесет години . От тогава в замъка всичко е различно и се управлява от черната магия на Мордиана. Кралят е безгласна буква . Той взима решения само и единствено за завладяването на нови земи и покоряването на кралства. Разбира се за всичко се съветва с Мордиана. Принцът е лекомислен и безпринципен. Обича забавленията и пиршествата . Малко са момичетата в замъка които не са влизали в спалнята му. За щастие аз съм една от тях и то благодарение на това , че съм втора придворна дама на принцесата и сестра на Амадео.

- Ти си сестра на Амадео ? - направо зяпнах с отворена уста , като чух това . Изнената определено се изписа на лицето ми.

- Да .. - изсмя се тя - Защо толкова те учудва това?

- Просто защото не си приличате по нищо.