Вече 18 години в земите Амириа , властва крал Галимер и съпругата му Мордиана - вещица ,овладяла черната магия.
Храбрата и красива Айра , е изправена пред проблеми от които зависи съдбата й. Тя се забърква в големи неприятности ,които ще доведат до...
Наблюдавах внимателно спокойните движения на красивият бял елен. Бях опънала тетива на лъкът си срещу него, прецелвайки стрелата право към сърцето му. Само чаках удобният момент да я изтрелям. Когато чух глас.
- Айраа... Айра-а-аааа...
Еленът се подплаши и хукна да бяга в гъстите гори. Гръмогласният вик на Леления , изплаши не само животното , а и самата мен и аз тупнах по задник , на земята.
- По дяволите Лелен... – изругах ,залитвайки. – Защо си се резвикала .... ? Изплаши всичко наоколо...
Започнах да тупам прахът от дрехите си, а тя се изкикоти по детски. От храстите се чу звук и изведнъж пред нас изкочиха брат ми Дуан и приятелят ,ни Дерек.
- Прелестна моя... – каза той и прегърна Лелен – Сладкото ти гласче , изплаши всичко наоколо , да се благодарим на това ,че довечера има празник, иначе щяхме да останем гладни. Лелен се сгуши в него усмихвайки се.
Аз се засмях и поклатих глава. Брат ми беше по - голям от мен с три години . Имаше страхотно чувство за хумор и приемаше всичко с усмивка. За разлика от мен. Беше много креативен и сръчен ... приличахме си по това , че и двамата обичахме приключенията и да се забъркваме в неприятности.
Погледнах игривите му кафеви очи и за пореден път се питах , "Как може да сме толкова близки , а в същотото време – и далечни " .
- Хайде... Айра .– изписка тя – Трябва да се приготвяме за довечера... нямаме никакво време..
Леления... Бурна стихия , превзела изцяло сърцето на брат ми. И моето разбира се. Беше най- добрата ми прятелка , въпреки че по нищо не си приличахме, се разбирахме страхотно и двете се допълвахме, като две части от пъзел.
