❣️ Двадесет и Първа Глава❣️

69 8 8
                                    

~ Амадео ~

Яздих петнистосивият си жребец , който стъпваше напористо по калната пътека в гората ,водеща към колибата на Кадина. Преди това се бях отбил до къщата в планината , където със Зак и останалите обсъдихме обстойно новината за Айра, която шокира също толкова и тях . Нещо изшумоля и конят се опери. Пред мен незнайно от къде ,се появи Айра вървейки умислена с наведена глава , следвана от кобилата й . Жребецът изпръхтя и това я стресна и привлече вниманието й,  спря се и ме погледна .

- На къде така ?

- Разхождам се ...

Отговора й бе бездушен и меланхоличен ,с нота самота и мъка . Болеше ме да я гледам така ,а още повече ме болеле , да не мога да я прегърна . Дори не знаех какво да кажа , как да я успокоя , как да се държа с нея,  за да не я нараня .

- Не закъснявай .- това бе единственото което продумах ,след няколко минутно мълчание.

Тя кимна с глава и продължи напред със същата бавна и отнесена крачка . Сърцето ме дърпаше към нея , а разума ... Разума ме ръчкаше с нож и казваше , че трябва да забравя за чувствата си , ако исках да я предпазя.

Жребецът нетърпеливо потропна с крак удряйки ритмично и нервно по калната земя , отпуснах юздата му и той закрачи бодро напред.

- Защо ?

Замръзнах на място. Без да се обръщам знаех каква картинка ме очаква.

- Какво,защо ?

-  Знаеш какво ! Защо ми обръщаш гръб ?

Притворих очи, думите й пробиваха като нож, сърцето ми.

- Защо ме избягваш ?

Тонът й бе плах и отчаян . Не исках да я виждам  такава - слаба и наранена , нуждаеща се от мен. 

- Обърни се и ме погледни , дявол да го вземе !- извика силно и гневно  - Какво се промени изведнъж , че ми обръщаш гръб ? С какво го  заслужих ?

Обърнах се леко поглеждайки през рамо . Усещах как тъгата в нея   напира  и как безпомощно се нуждае от мен. Преметнах се и слезнах от конят . С бавно и плахо движение наддигнах глава към нея .
Очите й бяха подпухнаки с  кървавочервен цвят, бузите бледи ,а устните треперещи от болката в душата й .

- Отговори ми !

Извика отново удряйки се в гърдите , сълзите й започнаха да се стичат една след друга . Поклатих глава и направих няколко резки крачки към нея , но се спрях едва на метри .

Бялата Кралицаحيث تعيش القصص. اكتشف الآن