Texting with Mr. Avery

5

Днес отново имам час с новият господин. Странно ли е, че не изпитвам положителни чувства към него, но също така не са и негативни тъй като ме привлича?

Какво? Току-що че ме привлича ли казах? Сигурно се обърках. След като спрях да си пиша с онзи "Джак" започнах да уча. Учих с часове.
Надявам се да се справя ако ме попита нещо. Какво говоря? Та аз не мога да отговоря на въпроса как се казвам без да се запъна. Просто начина по който говори и прави всичко останало е някак изкусителен, разсейващ!

-Надявам се този път да сте ме слушали, госпожице Блейк! - какво? Отново не го направих.

-Д-да аз...

-Ще отговорите ли на въпроса ми? - въпрос?

-Б-бихте ли го повторил... Сър.

-Надявам се, че не сте забравили за консултацията? - ъх.. Как мога да забравя?

-Н-не сър.

-Клара, ще ме удостовериш ли с отговора на въпроса, който зададох към съученичката ви?-след като Клара отговори на въпроса който отново не чух, той отиде до мястото си и ни раздаде някакви листове.

-Ученици това са упражнения от този материал, който изучавахте в началото на годината. Може да започвате!-след като раздаде на всички по един си седна на мястото.

Прегледах въпросите и още тогава разбрах, че отново не знаех нищо. Сериозно? За това ли учих толкова? Ъх... Тъкмо щях да започна със "случайните си отговори", когато получих съобщение от Джак.

Джак:Хей! 🙂

Погледнах към учителя си, който изобщо не обръщаше внимание на учениците. Едва ли ще види точно мен затова реших да му отговоря.

Ана:Хей! 🙁

Джак:Какво има?

Ана:Нищо... Едва ли ти се занимава с проблемите на една ученичка?

Джак:Зависи от ученичката! 😏

Ана:Ил....

Джак:Какво правиш сега?

Ана:Ами да кажем, че съм в час...

Джак:Пишеш ми докато си в час?

Джак:Ти си лошо момиче! 😏😂

Ана:Май някой днес е в добро настроение? 🤔

Джак:Да кажем, че понякога обичам работата си! 🙂

Ана:Поне един от двамата да е доволен от денят си. 😖

Ана:Като стана дума за това... С какво се занимаваш?

Джак:... Не мога да ти кажа.

Ана:Нещо незаконно ли е? 😨

Джак:Какво? Не!

Ана:😰. Тогава защо не можеш да ми кажеш?

Джак:Защото... Няма да ти казвам повече неща за мен.

Ана:Ъм... Защо?

Джак:Защото аз все още не знам дори името ти! 😓

Ана:Усещам, че ме лъжеш!

Ана:Но няма да разпитвам повече тъй като трябва да реша шибаното нещо.

Джак:Това звучи...

Ана:Не го довършвай! Не довършвай това изречение!

Джак:Защо? 😏😂😂

Ана:Нямаш си и на представа колко хора има покрай мен!

Джак:Аз също не съм сам. 😅

Ана:Но не ти си червен като домат! 😳😳

Джак:Лесно се изчервяваш, а?😏

Ана:Може да се каже...

Тъкмо когато погледнах настрани някой хвана телефона ми. Този някой беше учителят ми. Добре, че успях да го заключа преди да го вземе.

-Знаете ли, че нямате право да използвате телефон в час? Освен ако не е с учебна цел, а както виждам листа с отговори е празен! - взе телефона ми и го прибра в бюрото си.

-Можете са си го вземете след края на часовете! Тоест след консултацията. - имах чувството, че всички ме зяпат. Чувствах се неудобно. Когато вдигнах поглед от земята единственият който ме зяпаше беше господина.

-Г-це Блейк, моля последвайте ме! - каза, излизайки от стаята. Отново сама с него.? Поех си въздух, издишайки го малко, по малко. Свършено е с мен...