Texting with Mr. Avery

44

Трябваше да се срещна с Джак на всяка цена! Писах му, но той не ми отговори. Защо го прави?! Да не би да се е отказал? Не, той не е такъв. Не би го направил... Трябва да го видя спешно! Излязох от стаята си по възможно най-тихия начин. Минах покрай хола където бяха нашите и излязох през вратата.

Сега трябва или да побързам за да не замръзна или да си хвана такси. Но по някаква случайност по пътя към къщата му не мина нито едно такси. Късмет, а?! Когато бях на път да припадна от студ видях вратата на къщата му. Щом стигнах до нея почуках. Чаках доста време преди Джак да ми отвори. Изглеждаше сънен. Събудих ли го? Когато излязох от нас дори не се сетих да погледна колко е часа.

-Ана... К-какво правиш тук? - струва ли ми се или наистина се напрегна.

-Аз... Трябва да говорим, а ти не отговаряше на съобщенията ми и... Замръзвам... - той не ме покани да вляза. Странно. - Джак, добре ли си?

-Не трябва да си тук Ана....Ако някой те види..

-Страх ли те е?! Тогава ме пусни да вляза! - тъкмо щях да мина покрай него, но той хвана ръката ми.

-Не!.. Аз.. - преди да беше казал каквото и да е било забелязах някакво момиче да спи на дивана. Не.. Той не може да... Не....

-Разбирам... Бързо се отказа! - отбелязах тихо.- За това не трябваше да съм тук, нали? Обърках плановете ви.

-Какво? - изглеждаше объркан, но знам че се преструва. Когато проследи погледа ми, сякаш пребледня. - Ана, не е това което... - тръгна да се оправдава, но нямах намерение да го слушам. Тръгнах си. Вече бях стигнала до алеята пред дома му когато ме настигна и хвана ръката ми.

-Пусни ме! - казах му без дори да се обърна. Не исках да вижда сълзите ми.

-Ана, не е това което изглежда! Кълна се! - каза ми. - Това момиче е моя близка приятелка. Както и на момчетата, моля те повярвай ми! - отскубнах ръката си от него и се затичах, но той не се отказа. Когато реших, че съм на безопасно разстояние от него усетих две силни ръце да се увиват около краката ми и в следващия момент вече не усещах земята под себе си.

-Джак, пусни ме долу! Веднага! Чуваш ли ме! Джак! Ще викам! Предупреждавам те... - когато бях готова да крещя с цяло гърло той ме пусна, а след това и целуна. Копеле, иска да ме накара да млъкна... Опитвах се да го избутам, но той не помръдваше. Защо ми го причинява? Единственото което успях да направя е да заплача. Едва тогава той се отдръпна от мен и ме прегърна. Бях ме в къщата му.

-Защо го направи! Защо ме лъжеш! - започнах да го удрям, но опитите ми бяха нищожни. Отблъснах го и влязох в първата врата която видях. Щях да загубя всичко заради него! И най-лошото е, че бях готова. Само защото беше до мен. Обичах го, но нямах сили да му го кажа, а сега плача. Чух, че вратата се отваря. Нямах избор. Потече кръв, а виждайки червената течност главата ми се замая.

-Ще ти обясня всичко! Моля те, не си го причинявай... Ана! - това беше последното което помня.