Texting with Mr. Avery

37

Наказана съм, след толкова много крясъци от страна на родителите ми, те най-накрая решиха да ме накажат. Заради сестра ми! Нямаше да изляза, да се напия и... нямаше да го направя ако тя не ме беше накарала!
Сега няма да мога да прекарвам достатъчно време с Джак...

През целия ден не можех дори да се усмихна. Нямах настроение. След последния час може би ще успея да прекарам малко време с Джак. Не съм го виждала от вчера, а вече толкова ми липсва.
Всеки път затворя ли очи си спомням за онази вечер... Беше...

-Добър ден! - поздрави познат глас след което отворих очите си.

Той седна на мястото си като скришом ме удостовери с поглед. През целият час наблюдавах всяко негово движение и се сещах за не толкова невинни неща. Какво ми става? Толкова много да ме привлича? Преди да успея да си представя още нещо, чух звънецът който извести за краят на часа, а в този случай края на учебните занятия.

Преместих се на първият чин, а той изчака всички да излязат за да заключи вратата. След това дойде до мен и сля устните ни.

-Толкова много ми липсваше. - прошепнах му аз.

-И ти на мен. Какво стана с вашите? Много ли ти викаха?

-Наказаха ме. - казах му аз.

-Хей, не тъжи все някога ще отменят наказанието ти...

-Не ми пречи наказанието, а това че няма да те виждам толкова често.! - Той ме придърпа към стола си и седна, приканвайки ме към скута му. Когато се настаних бях лице в лице с него.

-Знаеш, че родителите наказват децата си когато го заслужат. Не с лошо, а с цел да им покажат кое е правилно и кое е лошо. - обясни ми той.

-Значи ако сега поискам нещо от теб,то ще бъде лошо.... И ти ще трябва да ме накажеш.!?

-Харесва ми как разсъждаваш! - каза със самодоволна усмивка и ме притисна към гърдите си, докосвайки с устни нослето ми. След това последва целувка. В началото беше нежна, а след това се превърна в битка за надмощие. Точно когато се разгорещихме някой се опита да отвори вратата. Станах като оправих униформата си по най-бързия възможен начин се отдалечих от Джак, а той също като мен оправи дрехите си и отиде да отключи.

След като отключи отвори вратата и влезе.. приятелят му.? Кога е започнал работа? Това не е важно сега. Той за малко да ни разкрие! Едва смогвах да си поемам въздух. Сърцето ми биеше като лудо. След като той влезе ме погледна, след това Джак,а после отново мен. Наведох главата си за да избегна очния контакт. След няколко минути мълчание Джак проговори.

-Анабел, свободна си.... Ще продължим утре. - опитвах се да не се усмихна, но беше трудно тъй като знаех какво точно има в предвид. Взех нещата си и излязох възможно най-бързо.
След като се прибрах, разбрах че Джак ми е писал.

Джак:Анабел!

Ана:Джак, всичко наред ли е? 😓

Джак:Не..

Ана:Какво?! Той усъмни ли се?! 😦

Джак:Не..

Ана:....

Ана:Тогава какво не е наред? 🤔

Джак:Ще трябва да чакам до утре за да те накажа! 😭😩

Ана:😦😓

Ана:😏😏😏😏😏

Ана:Изплаши ме, знаеш ли?! 😐

Джак:Всичко е наред,Ана!🙂

Ана:И все пак бяхме на косъм.

Ана:Ами ако ни беше видял.

Джак:С мен ли си?! 😐

Ана:Ъм...

Ана:Какво?

Джак:С мен ли си!?

Джак:Ще останеш ли с мен каквото и да се случи!?

Ана:Разбира се!

Джак:Тогава няма какво да те плаши.

Джак:Щом си с мен, всичко ще бъде наред.

Ана: Аз ще бъда до теб, но...

Ана:Остани с мен!

Джак:Винаги ще бъда с теб, до теб, а в някои случаи и под.... 😏

Ана:...

Ана:И уби романтиката! 😑

Джак:😘😂

Ана:Лека нощ, Джак! ❤️

Джак:Лека нощ, Ана! ❤️❤️❤️