Texting with Mr. Avery

20

Когато се обърнах, срещнах погледа на Ана. Тя ме харесва. Харесва ме както аз нея? При мисълта за писмото, което е доказателство, се усмихнах глупаво. Тя също последва примера ми.

Лицето ѝ беше по-червено от всякога. Бях на седмото небе! Преди да се усетя се бях приближил толкова близо до нея и вече я прегръщах.

Държах Ана в прегръдките си. Звучи хубаво и същевременно чувството е такова.

-Джак.?... Съжалявам за това което казах, аз наистина не го мислех. - думите ѝ наистина ме нараниха, но я разбирам.... Нали?

-Няма проблем, Ана... Но.... Ще ми кажеш ли защо ми беше ядосана?-попитах я. Не я разбирах. Прекарахме си страхотно на срещата, а на следващият ден....

-Не ти бях ядосана! - отрече тя.

-Да... беше ми бясна.! - реших да я подразня.

-Стига, Джак! - изчерви се и се опита да го скрие с косата си, но я видях.

-Е, ще ми кажеш ли?

-Аз... Ъм... Гладна съм искаш ли да хапнем нещо? - опита се да смени темата, но не ѝ позволих.

-Моля те! Обещавам, че няма да кажа нищо! - хванах ръката ѝ, давайки ѝ знак да ми се довери.

-Аз.... Не ми беше много приятно, когато разбрах, че си бившият на сестра ми.... Съжалявам! Знам колко глупаво звучи! - отново се опита да прикрие лицето си, но този път не ѝ позволих.

-Съжалявам, Джак!

-Не искам да ми се извиняваш повече, чу ли? Искам да ми кажеш защо ревнуваше от сестра си ако не си била на ясно с чувствата си?

-Първо:Не ревнувам от сестра си и второ:Мисля, че много добре знаех, но не исках да си го признавам.

-А какво те накара да го признаеш? - попитах несигурно.

-Не знам... Мисля, че писмото ти.-тя се усмихна. Причината писмото ми ли е?

-Не искам да ревнуваш от Лариса! - при споменаването на името, на сестра ѝ тя се изправи от рамото ми и пусна ръката ми.

-Как да не ревнувам от нея, Джак? Вие сте били гаджета! Тя е умна, красива, притежава толкова самоувереност, а аз.... Какво изобщо намери в мен!?

-Ана какво говориш! Ти също си умна и красива, но и ме само! Ти си мила, добра, обстояваш своето имаш цел в живота. Стремиш се да я постигнеш за да докажеш, че можеш! Нарича се упоритост. Имаш най-прекрасната усмивка на света, изглеждаш като ангел и ме караш да се замислям дали наистина те заслужавам! Ти си перфектна!

-Уау! Благодаря, Джак! - усмихна се срамежливо и се върна обратно на рамото ми, облягайки глава на него.

-Има още нещо, нали? - замълча.-Какво те тревожи Ана?

-Няма значение! - отвърна все толкова замислено.

-Сигурна ли си!?

-Да.... - знаех, че мисли за нещо което я разстройва затова реших да действам. Но без да искам сложих етикети на "това" между нас.

-Кога ще бъде втората среща с гаджето ми? - знам, че късно осъзнах какво казах, но няма как да върна времето назад.

-Гадже? - след думите ми тя отново се изправи, поглеждайки ме в очите.

-Ще бъдеш ли мое гадже, Ана?

-Да... Да! - усмивката ѝ ме разтапя. Тя е толкова искрена и красива. Както казах перфектна! Може би баща ми е предвидил това,че ще се влюбя. Че ще намеря сродната си душа, точно там където най-малко исках да работя. Но е едва ли е предвидил възможността моята "сродна душа" да бъде моя ученичка.