Texting with Mr. Avery

38

Глупавото наказание изтича утре. Как ще издържа да не го виждам до утре?. Днес  нямам час със него и това ме побъркава. На всичко отгоре и закъснявам!

Мислех си колко глупава съм, тичайки по празния коридор. Почти бях наближила стаята когато се блъснах в някого и паднах. Когато погледнах към посока на другият човек участвал в сблъсъка сякаш нещо засегна в гърлото ми.

-Добре ли си? Извинявай, трябва да гледам къде ходя. - извини се и ми помогна да стана.

-Н-няма проблем.

-Анабел, нали. - кимнах. - Аз съм нов учител тук... Приятно ми е, казвам се Корбин. - подаде ръката си. Не знаех дали да я хвана или не, но би било много грубо от моя страна. Хванах ръката му и я разклатих.

-Много съжалявам, че те блъснах Ана, нали мога да те наричам така?

-Разбира се.... Аз трябва да тръгвам.

-Не закъсняваш ли вече? И то с доста?! - отбележи.

-Така е... - бях прекъсната.

-Тогава нека да ти се реванширам, че те блъснах. Ще те почерпя с едно кафе? - предложи ми.

-Аз... Не знам.

-Хайде, аз черпя! - подметна весело.

-Добре. - съгласих се най-накрая.

Оказа се, че е доста приятен човек. Не се учудвам, че е близък приятел на Джак.
Беше доста забавно, но нещо в погледа му ме притесняваше. След известно време си спомних, че трябва да се върна в час. Предложих да платя своята част от сметката, но Корбин категорично отказа.

-Трябва да влизам.... Благодаря за кафето! - казах му преди да тръгна.

-Няма защо трябва да го повторим някой път!... Имам предвид това с кафето, а не това че те блъснах ....Без да искам...

-Може би.. - казах.

-Довиждане, Ана... - отговорих му с довиждане и влязох в училище преди него,но бях посрещната от Лариса.

-Къде беше, Ана? - попита ме, след което Корбин влезе..

-Аз...

-Тя беше с мен, проблем ли има? - чу се гласът му.

-Тя е тук за да учи, а не за да.... Момент! Корбин?! - възкликна сестра ми.

-Лариса? - след думите му се прегърнаха.

-Какво правиш тук? - попита го тя.

-Работя, започнах на скоро. Ами ти?-този път той зададе въпрос към нея.

-Дойдох при сестра си, Ана.

-Вие сте сестри? - да, знам толкова учудващо!

-Да, ние... - сестра ми беше прекъсната, не от мен, не от Корбин, а от Джак.

-Ана? Лариса? Корбин? - изгледа ни въпросително.-Защо не си в час? - попита първо мен.

-Аз закъснях и...

-Почерпих я едно кафе, тъй като вече закъсняваше, а аз още повече я забавих. - отговори преди мен Корбин.

-Не знаеш ли, че не е редно учители да пият кафе или каквото и да е извън училище с ученици?! - заяде се Джак. Какво му става? Осъзнава ли какво говори?

-Какво толкова? - оправда се Корбин.

-Ти.... - погледнах към Джак, но той не каза нищо повече, беше ядосан. Влезе в една от стаите и ме остави сама с тях. Какво стана сега?