Texting with Mr. Avery

14

ГТНДж.

               Ана ви блокира

Бях там. Отидох точно на време за да чакам "Ана". Харесвах тази Ана. Харесвах и Анабел,но това да се окажат един човек ми дойде от никъде.

Как може да съм толкова глупав, че да не забележа приликите? Ана е стеснителна, а Анабел се изчервяваше при всяка своя дума. Ана е мила и забавна, а Анабел излъчва доброта и нежност. "Да аз съм глупак!"

Първоначално си мислех, че е там за нещо друго, но след това разбрах, че е там заради мен! Чакала е мен. А аз, като най-големия глупак я гледах, неотговаряйки на съобщенията ѝ. Гледах как си тръгва просълзена, тъжна и наранена.
И отново" Аз съм глупак"...

Днес имах час с нейният клас. Когато влязох вътре погледа ми веднага се закова в нея. Все още беше тъжна и разочарована. От мен...

Наблюдавах я през целия час. Знам, че звучи зловещо, но не успях да спра. След края на часа, тя остана за консултация. Бях наистина изненадан. Последния път когато бяхме в тази стая, тя си тръгна, изплашена.

-Джак!-когато се съвзех забелязах, че е застанала пред бюрото ми и ръкомаха с ръце.

-Да? - попитах несигурно. Когато я видях вчера, преди срещата, не каза нищо. Исках да ѝ кажа много неща, но щом отворих устата си не излезе нищо.

-Аз... - тя се изчерви? Господи колко е невинна!-Днес трябва да си тръгна по-рано, защото сестра ми ще идва и.... Да. - след като каза, че сестра ѝ ще идва лицето ѝ посърна.

-Няма проблем. - дадох ѝ лист с упражнения и се опитах да не я зяпам. Казах "опитвах"! Когато погледнах към нея за да ѝ съобщя, че може да тръгва, срещнах погледа ѝ.

-Можеш да тръгваш! Предай ми листа и върви! - Ана стана от мястото си и тръгна към мен. Колкото повече се доближава до мен, толкова повече ме стягаше панталона. Какво ми причинява това момиче?!

-Заповядай! - подаде ми листа си. -... И още нещо.... Аз... -отново стана червена като домат. - Ако офертата да излезем все още важи..... Няма значение! - притесни се и щеше да избяга отново, но този път хванах ръката ѝ. Иска да излезе с мен. Правилно ли разбрах?!

-Ана, какво искаше да ми кажеш.? - прошепнах. Сякаш гласът ми се изгуби.

-Аз... - отново спря.

-Ще излезеш ли с мен? - зададох въпроса си отново, надявайки се този път отговорът да е положителен.

-... Д-да- прошепна тихо, но достатъчно силно за да я чуя.

-В петък ще ти е удобно ли? - тя кимна. - Добре. В седем ще съм пред вас.

-Вие.. Ти не знаеш адреса ми. - каза объркано. Аз се засмях.

-Аз съм учител и разполагам с дневник, пълен с имена и адреси!

-О.... Аз трябва да...До петък!- каза тя преди да си тръгне.

Петък... Как ще изчакам до тогава? Какво ми става?
Не бях сигурен в нищо, но едно ме плаши.

Влюбих се в ученичката си!?...